Екипът на ПГ по електротехника се включи в обучение на тема: „Тероризмът – заплаха за човешката сигурност и мерки в училищата”
Фондация „Европартньор”, начело с политолога проф. Татяна Дронзина, разработва обучителен курс за дерадикализация
Победена ли е Ислямска държава, източници на влиянието й в интернет, начини на вербуване на джихадисти сред млади хора и превенция на радикализацията в българското училище. Това бяха темите, по които дебатираха днес учителите от Професионалната гимназия по електроника и електротехника, които се включиха в обучение на тема: „Тероризмът – заплаха за човешката сигурност и мерки в училище”. Квалификационният модул е разработен от фондация „Европартньор”, начело с проф. Татяна Дронзина. Тя е преподавател по политология в Софийския университет „Св.Климент Охридски” и автор на книгата „Ислямска държава”. Днешното обучение бе съпроводено и с практически казус, при който учителите влязоха в ролята на родители, които трябваше да водят кризисни преговори с радикализиран ученик. В образа на ученика успешно се превъплъти актьорът и бивш артистичен директор на фондация „Пловдив 2019” Валери Кьорленски.
Екипът на проф. Дронзина е започнал разработката на обучителен курс за дерадикализация, който ще е готов до месец.
Разговор на Деляна Лукова
-Проф. Дронзина, какви са впечатленията ви от учителите – как реагират на излаганите от вас факти и наистина ли възприемат заплахата от тероризъм като реална след случая с 16-годишния вербуван от ИДИЛ пловдивски ученик?
-Само два дни, след като Главна прокуратура оповести случая, от ПГ по електротехника и електроника се обадиха да ни поканят за обучение. Програмата се реализира от петима специалисти, начело с мен. Поемам отговорност за всичко, което кажем, защото е резултат от направени от нас изследвания. Една от учителките сподели, че щом прочела как се казва момчето в един от електронните сайтове, веднага през ума й минали всички нейни ученици с това име. На преподавателите разказвам защо Ислямска държава продължава да съществува в интернет, обясняваме начините на вербуване. През 2009 година „Ал Кайда” издадоха учебник за вербуване от 51 страница. Те са медийна корпорация – имат издателство, телевизия, радио. Същият учебник се използва и от Ислямска държава днес, която замени религиозния нератив с героичен. Става дума за млад човек, внезапно сдобил се с голяма сила и помагащ на общности, които въобще не познава. Всеки младеж иска да бъде герой. Радикализацията е процес, който не протича задължително в училище, но има възможност ясно да се прояви там. Оценявайки опасността, произтичаща от това, на 17 март 2015 години министрите на образованието на ЕС и учители се събраха в Париж, за да напишат манифест против радикализацията в училищата. Основното искане на учителите беше да бъдат обучени така, че да разпознават нейните белези, да бъдат снабдени с правилните инструменти за намеса и умения да водят трудни разговори с учениците по този проблем.
-Какво бихте препоръчали сега на учителите и съучениците на вербуваното момче, как трябва да разговарят с него?
-За разлика от психолога Христо Монов, който твърди, че никое дете не може да бъде престъпник, а е само жертва, моята позиция е малко по-различна. Разбира се, че момчето трябва да остане в училище, то дори може да се превърне от аутсайдер в лидер. За момчето има път назад и ние трябва да помогнем на него и на семейството му да извърви този път. Но смятам, че е вредно за самия ученик да твърдим, че е невинен, защото той, така или иначе, се е поддал на агитацията на ИДИЛ. Оттук нататък той не е дете, не е мелолетен. В негова полза е да разбере, че това, което е направил, го отдалечава от стандарта за добрия гражданин. Кого взима за ролеви модел? Тези, които избиха милиони, които върнаха женското робство, които върнаха сексуалното робство? Тези, които определиха цената на 9-годишно момиче за 40 паунда и на 40-годишна жена за 7 паунда? В исляма за момче говорим до 14-годишна възраст. Над тази възраст той вече е мъж. Те са го третирали като мъж. Може би в някакъв момент е искал да се откаже, но е бил изплашен да го направи. Не знаем това. Защото, отказвайки се, той нарушава догмата. А нарушаването на догмата води до най-страшния грях в исляма. Вероятно е бил заплашван, че ако се оттегли, това ще има последствия за него и за семейството му. Все още не сме чули какво е казало самото момче. Допускам, че това е така.
-Смятате ли, че това момче е само в целия този процес и не трябва ли да се замислим има ли и други вербувани тийнейджъри?
-В моята практика не познавам случай, в който е правена вербовъчна мрежа, за да се радикализира един човек. Създаването на такава изисква много ресурси и време, защото съществува опасност да се окажеш в обсега на службите. Да вербуваш един човек нито е ефективно, нито е рационално. И то 16-годишен ученик, който няма кой знае какви възможности. Нека припомним, че вече има двама осъдени българи за джихадизъм. “Ислямска държава” е общност ог хора, за които националността няма значение, местоживеенето, възрастта и професията също нямат значение. Неслучайно всички тоталитарни революционни идеологии са колективистични.
-Как става самото вербуване? Още повече на ученик, при това не мюсюлманин.
-Как се вербува в интернет и на живо е различно. Изследвала съм акаунтите на жени, които правеха пиар на „Ислямска държава”. Прави се акцент на положителното, което би дало на човека присъединяването към една такава група, акцентира се върху неговата идентичност, като се прогнозира социалният ефект за бъдещи негови роли, когато му се натрапва, че ще стане герой. Акцентира се на чувството за общност в една елитна група, от която не всеки може да бъде част. Джихадизмът е идеология, която не е просто маскирана, а е легитимирана чрез религията.
-Как училището или семейството могат да разберат, че нещо се случва?
-Изхождаме от предпоставката, че първата защитна линия срещу тероризма е семейството. Не може всичко да стоварваме на главата на училището. Разбира се, че то не е изолирано, но само в съвместна работа между семейството и училището може да се постигне резултат. Българското училище има нужда не просто от програми за превенция на радикализацията, но и от програми за дерадикализация. Могат да бъдат предприети мерки, които да ограничат влиянието на радикалните идеи и течения. Например, установяване на червен телефон или безплатна телефонна линия, каквато има в Казахстан, за помощ и компетентен съвет, обучения за разпознаване признаците на радикализация, привличане на ромски и мюсюлмански традиционни лидери в осъществяване на превенция, изработване и разпространение на видеоматериали, които да подкрепят училищата в процеса на дерадикализация.
-На обучението се опитвате да дадете практически съвети на учителите при кризисните преговори. Кои са грешките, които не бива да се допускат?
-Целта на кризисните преговори е да накараме човек да престане да действа така, както в момента действа, и да го подтикнем да направи това, което ние желаем. Във всяка кризисна ситуация действията на човек се диктуват от емоциите в ущърб на рационалното мислене. Затова задача на преговарящия е да намали негативните емоции и да слуша активно. Да демонстрира съпричастие и разбиране на проблема. Човек, който е в криза, често има усещането, че е загубил контрол над живота си и над онова, което го е тласнало към кризата. Задачата на преговарящия е да го накара да почувства, че има контрол върху съдбата си. Добрият кризисен преговарящ се отличава от неопитния, че слуша повече, отколкото говори. Постигане на доброволно съгласие – това е крайната цел.
