За себе си доц. д-р инж. Иван Панов от пловдивския филиал на Техническия университет казва, че е потомствено в леярската професия –баща му е майстор на дървени леярски модели. А учен е станал от любопитство.
„Винаги съм искал да се занимавам с научна дейност, затова още като студент не съм допускал дори и една тройка в книжката. След пет години практика като цехов технолог в Стоманолеярния завод в Раковски, воден от научното си любопитство, започнах работа в Техническия университет“, казва доцентът.
Наскоро неговото инженерно любопитство го накарало да смеси нанодиаманти с надевтектични алуминий-силициеви сплави. Това са сплавите, от които се произвеждат основната част от съвременните бутала за двигателите с вътрешно горене. Получената сплав има впечатляващи качества. Благодарение на модифициращото действие на нанодиамантите – тя е здрава, корозоустойчива и с отлична износоустойчивост. Нещо повече – сплавите запазват тези си свойства, дори след няколко претопявания, което е световна научна и практическа новост. Този свой леярски опит доцент д-р Иван Панов ще патентова.
„В науката се стъпва върху натрупаното предходно знание. Така че аз продължавам поредица от български патенти, започнали в Института по космически технологии към БАН. Там беше създадена взривна технология за производство на нанодиаманти с размери от 4 до 100 нанометра, както и технология за плакирането им с различни метали. Бяха създадени технологии за въвеждането на плакирани наночастици в подевтектични и евтектични алуминий-силициеви сплави. Моят научен принос е, че постигнах ефективно и икономически изгодно смесване на плакираните нанодиаманти в надевтектичните бутални алуминий-силициеви сплави. Защото цената на един грам нанодиаманти е няколко долара, но свойствата на крайния продукт са наистина брилянтни“, коментира доц. д-р Иван Панов.
Той предвижда развитие на леярството към създаване на 3D принтери за отливане на сложни метални детайли. Неговите проучвания показват, че в Европа вече ползват такива 3D принтери, работещи с метални стопилки за отливане на детайли, дори за реактивни самолети.
„Днес все още това е много скъпа технология и се прилага там, където по друг начин не може да се направи или пък при изработването на много скъпи изделия. Леярството като технологичен процес за получаване на метални заготовки е толкова по-ефективно, колкото по-сложен е детайла, който искате да произведете“, категоричен е той.
Според него кандидат-студентите трябва да имат достъпна информация за голямото търсене на пазара на труда на такива специалисти.
Доц. Панов е не само учен, но и предприемач. Заедно с още двама партньори създава фирма за производство на заготовки за монети и медали от мед, сребро, злато, сплави от благородни метали и платинени изделия. Като специалист счита, че работата с платина е най-трудна, защото дори само нейното разтапяне става при 1768 градуса по Целзий.
