Научни работници от пловдивския филиал на Техническия университет създадоха първия български модел на “smart city”

 high-rise-building-4

Научни работници от пловдивския филиал на Техническия университет разработват системата „Умен град“, която може да автоматизира живота и да повиши стандарта на градове с мащабите на Пловдив, както и на по-големи населени места. Двигатен на проекта, който създава изкуствен интелект за всеки умен град, е деканът на факултета по електроника и автоматика проф. Гриша Спасов.

Разработването на идеята започва от четирима доктори в областта на техническите науки – доайенът проф. Гриша Спасов, доц. Николай Каканаков, гл.ас. Митко Шопов и гл. ас. Борис Рилов.

“Умният град е събирателно понятие от автоматизирани транспортни системи, които  управляват  всякакъв тип придвижване на хората, умни сгради, умни мрежи – енергийна инфраструктура, проветряване, отопление и охлаждане“, обяснява проф. Спасов.  И тъй като се преплитат много системи, без информационни технологии умният град е невъзможен.

Идеята за умния град идва от еколозите, за да намалят разходите за енергия, да се ограничат емисиите на въглероден двуокис в атмосферата, да се подобри организацията на транспорта с идеята за по-висок жизнен стандарт.

Части от проект за умен град засега са финансирани от частни фирми и от държавния фонд “Наука”.

„Бихме подпомогнали община Пловдив в разработване на базови проекти, които в бъдеще да търсят финансиране и реализация“, обяснява професор Спасов. Научните разработки за “умен транспорт”,  например, могат не само да оптимизира трафика на града, но да служат като основа за развитието на градската пътна мрежа.

И докато в научната част проектът “Умен град” е съизмерим със световните постижения в тази насока, българският бизнес все още не може да види преки печалби за себе си от внедряването на върховите технологии. Цената на една сградна автоматизация на една “умна къща” на Сименс например е съизмерима със стойността на обзавеждането на един дом, обяснява професор Спасов. Екипът на професора обаче използва друг подход, при който разходите за “поумняването” на една къща разходите могат да се сведат до суми между 500 и 1000 лева. Това става чрез така наречените отворени системи и е съвременна научна тенденция, която още не е съвсем готова за пазарно приложение. Тази насока на развитие на умния град е благодатна за стартиращи компании, защото е бизнес с висока добавена стойност, обяснява проф. Гриша Спасов.

През 2015 година учените от Техническия университет  са присъствали на старта на проект “Катапулт” в Нотингам – Англия, с който се финансират университети, общини и фирми, разработващи различни области на умния град. Проектът на Нотингам е за 3 години, а сумата му е 25 милиона евро. Община Нотингам отделя експериментално 100 общински къщи, които ще бъдат обзаведени със системи за управление на енергийната ефективност, на покривите им ще има фотоволтаици, ще използват природен газ за отопление. Като бонус за използването на елементите на умната къща, общината предоставя електромобили на наемателите на тези 100 къщи.

До момента групата пловдивски учени е защитила и разработила 3 проекта, финансирани от националния фонд “Наука”. Първият е за адаптиране на WEB-технологиите за интернет базирани разпределени вградени системи. Вторият проект е за изграждане на WEB-базирани  системи за персонализирано здравеопазване. Той се финансира от фонд „Наука“ и  представлява система за наблюдаване на малките пациенти в детската хирургия на УМБАЛ “Св. Георги”. Третият финансиран проект е “Приложение на облачни технологии в електроенергийната ефективност”и е свързан с енергийната ефективност , касаеща “умните сгради”, като подсистема в “умния град”.