12 са предложенията за промени. Те предвиждат предимно разместване на теми между класовете

Най-голяма потребност от размествания има в учебните програми по български език и литература. След това се нареждат математика и география и икономика. Това става ясно от приключилия преглед на всички програми по общообразователните предмети от I до X клас.

В него са взети предвид мненията на работни групи с участието на 210 учители и резултатите от три специално организирани допитвания – от анкети сред преподавателите и сред учениците от III до X клас, в които се включиха съответно почти 18 000 педагози от цялата страна и 5200 деца и младежи, както и от социологическото проучване сред родители и деца, проведено от  Центъра за обществени и политически изследвания „Галъп интернешънъл Болкан“. Отчетени са също резултати от изследвания на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование от 2018-2020 г. за степента на придобиване на ключови умения по история и цивилизации и география и икономика в прогимназията и по природни науки в първия гимназиален етап (VIII-X клас). Включени са и изводите от националните външни оценявания в IV, VII и X клас.

Общо 12 са предложенията за промени в учебните програми по български език и литература. Те предвиждат предимно разместване на теми между класовете. Предлага се например миналите глаголни времена, причастията, наречията и предлозите да се преместят от V в VI клас, а по-леките теми, свързани с местоименията, с еднородните части в простото изречение, с активната и пасивната лексика, с паронимите, с писането на резюме и на делово писмо да слязат в по-долни класове или в прогимназията. Има идея извършването на морфемен анализ да не се включва в общообразователната подготовка, а по него да се работи в разширената. По литература предложенията са две – Вазовите „Левски“ от „Епопея на забравените“ и „Под игото“ да се преместят от Х в IX  клас, а „Моето семейство и други животни“ (Даръл) да не се изучава в задължителните учебни часове. Тези промени няма да утежнят учебната програма в нито един клас.

Най-много са темите по математика, които са предложени за преместване в по-горен клас или в разширената подготовка. Такива са например Еднаквости в равнината, Класическа вероятност, Елементи на стереометрията. Според учителите за кредит, рента и квартил трябва да се учи в разширената или в профилираната подготовка.

Предлага се изчисляването на проста лихва, което сега се учи в V клас, да се преподава две години по-късно, а уменията за построяване на успоредник и на триъгълник по различни дадени елементи да се изискват от седмокласниците в разширената подготовка, а не от всички. Ще се обсъжда също преместването в следващ клас на понятията полуравнина и контур на полуравнина.

Не е необходимо всички петокласници да могат да се ориентират с компас и да изчисляват средната гъстота на населението, смятат учителите. Предлага се тези умения да се усвояват в разширената подготовка по география и икономика заедно с понятия като Лавразия, Гондвана, полезни изкопаеми, атмосферно налягане, приливи и отливи, кръгова диаграма. Друга идея е в по-горен клас да се учат определянето на географски координати по глобус и по карта и изчисляването на действителни разстояния с помощта на числен мащаб, както и понятията градусна мрежа, географска ширина и дължина.

Има предложение за облекчаване на програмата по география и икономика и в първи гимназиален етап. Ще се мисли дали понятия като президент, високоразвити и развиващи се страни, енергийна ефективност, Европейски парламент, Европейска комисия, които сега се учат в IX клас, да се извадят от учебната програма по този предмет, защото се усвояват в хода на обучението по-рано и/или през други учебни предмети. Същото се отнася и за изучаваните в Х клас понятия  като произход на релеф, произход на полезни изкопаеми и др.

Най-малко промени се предлагат в учебните програми на началните класове. Те засягат само програмите по физическо възпитание и спорт и по музика.

Предложенията за промени в учебните програми ще бъдат разгледани от работни групи с участието на учители, методици и психолози. В обсъжданията ще  участват също номинирани от съответната институция представители на министерствата на здравеопазването, на околната среда и водите, на културата, на младежта и спорта, на електронното управление и на иновациите и растежа. Ще бъдат взети предвид и становищата на неправителствени организации, които работят в сферата на образованието. Евентуалните промени в учебните програми ще бъдат предложени за обществено обсъждане в края на октомври тази година.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.