Математичките Димитрина Родопска и Ангелина Димова заедно с преподавателя по физическо Спиридон Зарков.

Учениците от випуск 1974 посрещнаха с рози класната си и преподавател по немски Екатерина Василева, която се яви в стилен кариран костюм на днешната среща на поколенията по повод половинвековния юбилей на емблематичното училище

Математичките Димитрина Родопска и Ангелина Димова заедно с преподавателя по физическо Спиридон Зарков.

“Спиридоне, изглеждаш чудесно, не мога да ти опиша колко се радвам да те видя”, обръща се към добре сложен възрастен господин дама с бяла риза и спортно дънково яке, която се подпира на бастуна си. След малко към тях се присъединява белокоса жена със сияеща усмивка и букет рози в ръка. Прегръщат се и едва сдържат емоциите си. Тримата се оказват сред първите преподаватели в емблематичната Математическа гимназия. Която днес събра випуските в двора на училището по повод половинвековния си юбилей. Честването бе отложено с една година заради пандемията.

„Молих се да оцелеем, за да не пропусна този миг“, не крие Спиридон Зарков – физкултурникът на първия випуск ученици. Днес вече 81-годишен, но все така добре сложен, тъй като продължава да ходи километри пеша за здраве. Познат с тънкото си чувство за хумор, той се впуска да разказва свежи истории от началните години на училището, когато на работа го взима тогавашният директор Димо Малешков. Припомни сутрешните физзарядки преди часовете, спортните екипи на момичетата, които влизали в час с три четвърти бели чорапи, а момчетата – с черни шорти. Редовно организирал футболни мачове между учители и ученици, като в по-късно време стожерът на вратата на педагозите бил дългогодишният директор Кирчо Атанасов. „Всяка година от 8 март до 9 май вървяха усилени репетиции на блока (8х8) за маршовата революционна песен. Един ден обаче духаше много силен вятър и аз реших да пусна момичетата, че бяха с едни къси поли. Та после си имах доста неприятности и трябваше да давам обяснения за своеволието си“, смее се Зарков.

Преподавателят по математика Димитрина Родопска пък била в комисията за избор на униформи, която педагогическият съвет натоварил със сериозната задача да избере най-подходящия плат и модел. Ходили чак до завода в Ямбол и решили да облекат момичетата с къси поли и якета до кръста в бежово, а за момчетата ушили костюми.

„За една година обаче всичко им окъся, тъй като в този период децата бързо растат. Обаче се оказа, че платът, който избрахме вече го няма и не можеше да поръчаме по-големи размери. Голям смях падна – всеки ходеше със сако с окъсели ръкави или с умален панталон. На момичетата полите съвсем къси станаха и се принудихме да им кажем да си носят само якетата“, спомня си 79-годишната Родопска. В деня, в който трябвало да пътуват до Ямбол, годеникът й трябвало да ходи да я иска от родителите й. За късмет там се забавили с избора на плат, после пък автобусът закъснял и се прибрала по тъмни доби. „Не само, че не се разтури годежът, ами имах много щастлив брак и отпразнувахме скоро златна сватба“, щастлива е математичката. И бърза да разкаже за легендарния Димо Малешков, който бил невероятен директор. Никога не пропускал да пита учителите как са семействата им, канил ги да наблюдават негови уроци.

Колежката й по математика Ангелина Димова добавя, че сутрин имал навик да слага ръка на рамото й и да пита: „Има ли проблеми?“ Именно заради отношението му към учителите, каквато и задача да поставил, никой от тях не казвал: „не“.

Учениците от първия випуск имаха невероятния шанс да посрещнат днес на входа на училището си класната Екатерина Василева. Дребничката преподавателка по немски се яви в стилен кариран костюм и получи букет рози. И разбира се, поздрав на немски от 12 свои пораснали ученици.

„Бяха незабравими години. Класната ни тогава не беше семейна и се събирахме заедно за рождени дни по домовете, ходехме по екскурзии, даже бродирахме. Не учихме в тази сграда, а в корпус на бул. “Васил Априлов”. Залягахме здравата над уроците, беше абсурдно да препишеш, а и никой не си го помисляше. Въпреки това завърших с 5.95“, разказва Иванка Караманова от първия випуск – 1974 г. Кандидатствала със сериозен изпит по математика и се оказала втора по успех. Днес работи като инженер във френска фирма. „Синът ми също завърши МГ. И беше съученик с децата на две момичета от моя клас. Събираме се редовно, защото сме приятели“, добавя Иванка.

Сред бившите ученици на МГ е и архитект Илко Николов, който също дойде днес в училището, за да се види със своите випускници.

„Особено се радвам, че мога да ви посрещна в този ден. Невероятно е да видиш хората, които са изградили тази гимназия. И техните наследници, които продължават да пазят доброто име на МГ – борбени, усмихнати, успешно“, обърна се към бившите мегейци директорът на училището Веселина Карапеева. И ги прикани да се разходят из класните стаи, да се седнат отново на чиновате и да видят най-новата придобивка – STEM центъра на гимназията.

След снимките за спомен випуските се отправиха към „Санкт Петербург“, където тази вечер ще празнуват всички заедно.

Тържественото честване на юбилея е утре вечер от 18 часа на Античния театър.

Кирчо Атанасов, Ивайло Старибратов и Веселина Карапеева разрязаха тортата.          Снимка Никол Манолова

 

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.