Третокурсник ром агитира по селата за детска градина

В студентската книжка на Кочо Янев има само 5 и 6, взели го за медиатор в община Садово. Готви за зрелостни изпити приятеля си Ташко Асенов, който пък иска да става морски пехотинец

Амбициозен и успешен. Това е категоричното определение за третокурсника по начална и предучилищна педагогика от Пловдивския университет Кочо Янев, с когото ромският етнос определено може да се гордее. Той със сигурност не попада под общия знаменател младежи, които просят, ровят из казаните или пък редят познатия рефрен, че няма работа. 21-годишното момче от ромски произход е мотивирано да става учител. Засега се справя отлично с изпитите и е горд, че в студентската му книжка няма оценки, различни от 5 и 6. Досега са го късали само веднъж, и то по физическо, но на поправителен останали 50 на сто от състудентите му.

“Може би успях да стигна до тук, защото в нашето семейство образованието се цени. Иначе е доста трудно да се опълчиш на нравите. Дори дядо ми по майчина линия е учил. Майка ми е завършила средно, а вуйчо ми е висшист и в момента работи като компютърен инженер в Полша. Баща ми няма образование и вероятно това е една от основните причини, заради която се разделят с майка ми”, разказва Кочо Янев.

Завършил “Експлоатация и ремонт на авиационна техника” в Професионалната гимназия по механотехника, но решил, че няма да работи по професията си, а ще учи висше, и то за учител. Паралелно със студентството, Кочо работи като медиатор в община Садово. Работата му е да обикаля ромските фамилии в селата Катуница, Караджово и Кочово и да ги убеждава да пращат редовно децата си на забавачка. Защото без детската градина и училището е под въпрос.

Бъдещият учител, родом от Караджово,  дотолкова е взел професията си присърце, че се е заел да помага в подготовката за матура на приятеля си Ташко Асенов. Ташко също е от Караджово и тази година завършва селскостопанската гимназия в Садово. Надява се да хване диплома 4.50, защото мечтае да стане морски пехотинец. За целта смята да атакува Висшето военоморско училище във Варна и е убеден, че ще успее да се справи с теорията и изпитите за проверка на физическата подготовка.

“Може би филмите, които съм гледал, са ми накарали да избера тази професия. Виждах себе си във всеки от войниците Нашите не са съгласни. Всъщност, изобщо не им пука дали ще уча или не, но не искат и да чуят за пехотинец. Затова ще трябва сам да си изкарам парите, за да се издържам. Ще работя през лятото, само да ме приемат”, разпалено обяснява 19-годишният младеж. Никой от фамилията му нямал образование, а невръстните му сестри вече били женени. Той обаче е убеден, че ще се пребори и вярва в успеха си.