Гл. ас. Снежана Русинова от БАН направи презентация от пътешествието до Антарктида в СУ „Св. Паисий Хилендарски“
Третокласници от иновативната паралелка, която се обучава по метода на дизайн мисленето, решава екологичен проблем, изкуствен интелект и родителите помагат
Променящите се климатични условия влияят на растежа на растенията и може да затруднят поддържането на подходящи условия за различните видове животни; замърсяването на околната среда често е причина за загуба на отделни видове. Това са част от отговорите, получени чрез ChatGPT след направено проучване в рамките на няколко учебни часа по предмета „Човекът и природата“. Резултатите, които учениците от 3 б клас на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ получили с помощта на изкуствен интелект, бяха представени на открит урок по предмета „Човекът и природата“, на който присъстваха експерти, родители и гости. Иновативната паралелка се обучава по метода на дизайн мисленето.
Анжела Спасова обобщи получените отговори на въпроса кои са основните предизвикателства за растенията и животните в процеса на хранене, а Елена Кръстева разказа за това кои животни се срещат все по-рядко днес в сравнение с миналото – изкуственият интелект подсказал, че това са тигър, горски слон и панда, поради загубата на естествените местообитания, лова, бракониерството и изменението на климата. Възможните решения на проблема посочи Георги Киричев: строги закони, финансова подкрепа на организации за опазване на околната среда, запазване на природни резервати, обучени и оборудвани екипи за природозащита.
„Хранене на растенията и животните“ бе темата, по която началният педагог Десислава Петрова си бе поставила за цел да разшири знанията на децата за основния жизнен процес, да формира умения за анализиране на резултати от извършени опити и извличане на изводи. След като си припомниха какви условия са необходими на растенията, за да се развиват и как се групират животните според начина на хранене, третокласниците представиха проучването с помощта на изкуствен интелект.
Изключително впечатляваща бе презентацията на един от гостите на откритото занимание – гл. ас. Снежана Русинова от лаборатория „Клетъчни биосистеми“ в Института по микробиология към БАН, която разказа за пътешествието си до Антарктида. Тя бе сред участниците в 31-та българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си до момента продължава работа по проучването на антарктическите дрожди. Целта на проекта, който разработва, е да се потърсят биологично активни вещества от антарктически дрожди и да се изследва техният потенциал за лечение на рак. “Антарктида крие тайни, които ще продължат да вълнуват учените”, сподели микробиологът с децата и призна, че пътуването й до Ливингстън е оставило траен отпечатък върху нея и я е въодушевило да продължи научната си дейност.
За да докаже, че и той е научил много за Антарктида, Божидар Гарев представи своето проучване за пингвините на континента, тюлените, морския слон и антарктическия буревестник.
Родителите също не останаха пасивни по време на урока и трябваше да се включат в анкетата на децата и да дадат своето мнение за това кои са факторите на средата, застрашаващи животните, за това дали образованието може да повлияе в борбата с изчезването на определени видове. Да се ограничи застрояването, повече грижа за околната среда, застрашените видове да се размножават по изкуствен път, засилен контрол, информационни кампании за околната среда и повече резервати за диви животни бяха част от предложенията на майките и татковците за решение на наболелите проблеми.
А изводите, които направиха децата: създаване на спасителен център за животни, робот, който да следи за бракониери и за хора, които не се грижат за природата, и да изпраща предупреждения към полицията, засаждане на повече дървета, повече зоологически градини, по-строги закони. А на финала обещаха да направят Червена книга на 3 б, в която да опишат застрашени видове.
