Пловдивският ВУЗ представя и “военни роботи”, които чрез система от сензорни мрежи да откриват зони с радиация и замърсявания с бойни отровни вещества
Единствената българска крилата мишена с реактивен двигател, използвана при стрелби на полигона край Шабла от летци на НАТО, както и от противовъздушната отбрана на българската армия, представя на щанда си на изложба “Хемус” в панаира пловдивският филиал на Техническия университет.
“Високотехнологичните изделия, които показваме, са резултат от сътрудничество между филиала и промишлеността”, коментира гл.ас. Стоян Аврамов. Освен високоскоростните летящи мишени за ВВС, екипът на Стоян Аврамов работи и в още един клас летателни апарати. Това е много по-лек, но също така бърз дрон, който е предназначен само за наблюдение и разузнаване. Научните изследвания за новия летателен апарат са извършени от доц. Християн Панайотов от катедра “Авиационна и транспортна техника”.
“Крайната цел на нашите разработки е да създадем научен продукт – връх на постиженията в тази област. Нашият интлектуален продукт може да бъде ползван в много области на националната индустрия, включително за военни нужди” , коментира доц. Панайотов.
Двамата учени считат, че техните разработки могат да дадат начален старт на бизнеса на сравнително малки компании, които да се включат с производство на части и възли за бързо развиващата се индустрия с производство на дрони. Първоначалният инвестиционен праг за влизане в този бизнес се снишавал, защото вече не е нужно да имаш големи машини и здания, а са достатъчни идеи и разработки в технологиите за управление на дроновете, апаратури за контрол на полета и апаратури за безопасностсчита. Новата индустриална ниша на безпилотните летателни апарати е толкова голяма, че няма нито една фирма в света, която сама да се справя с разработването, производството, сглобяването, изпитанията и маркетинга на автоматични безпилотни летателни апарати, считат учените от Техническия университет.
Пловдивският ВУЗ показва и “военни роботи”, които чрез система от сензорни мрежи да откриват зони с радиация и замърсявания с бойни отровни вещества. Сензорният хъб, разработен от екипа на проф. Андон Топалов, в които са включени и студенти от вуза, има 7 сензори за различни физически величини. Роботът, върху който е монтиран сензорният хъб, може да предаде информация за отклонения от нормалните физически величини на войник или на професионален оператор.
За първи път на щанда на висшето училище се представя мобилна платформа с 4 автономно задвижвани “шведски” колела, която във всеки момент може да се движи във всяко направление по терена. Платформата може да бъде управлявана дори с мобилен телефон по идея на студентите.
