Ръководител на проекта е доц. д-р Христо Паунов, като допълнение към кигата има и Практически речник на основните термини

Студенти от Юридическия факултет на Пловдивския университет издадоха кратко учебно ръководство по Международно хуманитарно право. Петимата от екипа са членове на Клуба по Международно хуманитарно право, чийто ръководител е доц. д-р Христо Паунов. Като приложение към книгата има Практически речник на основните термини в тази област.

„Днес, повече от седем десетилетия след приемането на Женевските конвенции от 1949 г., безпрецедентните усилия в областта на посредничеството, разрешаването на конфликти и мироопазването все още не са довели до постигането на всеобщ мир. Милиони жертви се нуждаят от нашето съчувствие, закрила и помощ, тъй като планетата ни продължава да се разтърсва от братоубийствени конфликти и страдания, причинени от социално неравенство, бедност, етническа нетърпимост, брутални ситуации на окупация и стремежи за налагане на диктат. Съвременните конфликти се променят значително от времето на създаване на Женевските конвенции. Наблюдава се тревожна тенденция на увеличаване на броя, продължителността и сложността на конфликтите, които са с изключително тежки последици за цивилното население. Въоръжени действия се водят в населени райони, застрашавайки в много голяма степен живота на цивилното население и унищожавайки критично инфраструктурата. Често е затруднено осигуряването на достъп до нуждаещите се, застрашена е безопасността на хуманитарния персонал. Всичко това прави особено осезаема необходимостта от спазване на нормите на Международното хуманитарно право, от прилагане на механизмите за търсене на отговорност за неговите нарушения, за засилване на мерките не само на международно, но и на национално ниво“, обяснява доц. Паунов.

Авторите на изданието се надяват, че изложената в него информация ще предизвика интереса на всички, които имат „професионален допир“ до МХП, и че ръководството ще бъде полезно четиво както за червенокръстците, така и за студентите по право и практикуващите юристи. Изданието се разпространява безплатно. Ще бъдат изпратени копия за библиотеките на Юридическите факултети в страната, както и в структурите на БЧК.

Международното хуманитарно право (МХП) урежда отношенията между държавите, международните организации и другите субекти на международното право. То е клон на международното публично право и се състои от норми, които по време на въоръжени конфликти целят – за хуманитарни цели – да защитават лицата, които не са или вече не са непосредствени участници във военните действия и да ограничат средствата и методите на война. С други думи, МХП е съставено от международни договори или обичайни норми на международното право (т.е. норми, възникващи от практиката на държавите, придружена от разбирането за задължителност), които са специално предназначени да решават хуманитарни проблеми, произлизащи директно от въоръжени конфликти, били те с международен или немеждународен характер.

Женевската конвенция за подобряването на състоянието на ранените в армиите на бойното поле, приета през 1864 година, бележи началото на съвременното Международно хуманитарно право. Тя е последвана от още много международни договори, които съдържат следния основен принцип: войната трябва да се води в определени рамки, които трябва да се спазват, за да може животът и достойнството на човека да бъдат съхранени.

Приетите през 1949 г. четири Женевски конвенции пренасят в международната правна система въпроси от морално и хуманитарно естество. Те въплъщават червенокръсткия идеал и са допринесли за спасяване живота на огромен брой хора, за подобряване участта на милиони военнопленници и цивилни интернирани лица, за събирането на стотици хиляди разделени семейства и за възстановяването на мира в десетки страни по света.

България е ратифицирала четирите Женевски конвенции от 12 август 1949 г. с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 22 май 1954 г. Допълнителните протоколи от 8 юни 1977 г. са ратифицирани от нашата страна с Указ № 1585 на Държавния съвет от 4 август 1989 г. Третият Допълнителен протокол от 8 декември 2005 г. е ратифициран със закон от Народното събрание на Република България, приет на 19 юли 2006 г.

 

Знаете ли че…

Международното хуманитарно право и Червеният кръст имат един и същ произход

След кървавата битка при Солферино (Италия) на 24 юни 1859 г., Анри Дюнан, ужасен отстраданията на десетките хиляди ранени, агонизиращи безпомощно на бойното поле без каквито и да било медицински грижи, потърсва начин за предотвратяване на тези страдания при бъдещите войни. Неговите идеи, които довеждат до зараждането както на Червения кръст, така и на международното хуманитарно право, са намерили израз в прочутата му книга „Спомен от Солферино”. Те срещат благоприятен отклик в цяла Европа и особено в собствената му страна Швейцария и са приведени бързо в практиката. Тези идеи включват:

– Създаването в мирно време на дружества, които да могат да оказват помощ на ранените войници по време на конфликт и по този начин да действат като спомагателни звена към медицинските служби на въоръжените сили, коригирайки техните недостатъци и слаби страни. Въпросните дружества за оказване на помощ се превръщат в националните дружества на Червения кръст или Червения полумесец;

– Основаването на „Международен комитет за оказване помощ на ранените военнослужещи” – неутрална организация за съдействие при въоръжен конфликт. Въпросният комитет, който е учреден в Женева през 1863 г. от Анри Дюнан заедно с още четирима видни жители на този град (Гюстав Моание, ген. Гийом-Анри Дюфур, д-р Луи Апиа и д-р Теодор Моноар), е предшественикът на Международния комитет на Червения кръст;

Свиканата от швейцарското правителство на Дипломатическа конференция през 1864 г. приема „Конвенция за подобряване на състоянието на ранените в армиите на бойното поле“  Тази конвенция поставя крайъгълния камък на съвременното международно хуманитарно право: тя постановява, че на ранените или болните лица от състава на въоръжените сили трябва да се оказва помощ без каквато и да било дискриминация и независимо към коя страна принадлежат; че медицинските заведения, персонал и оборудване трябва да бъдат зачитани; че те ще са обозначени с отличителна емблема – червен кръст на бял фон, и че акциите на санитарните формирования по време на конфликт ще бъдат считани за неутрални и не представляват израз на подкрепа за никоя от воюващите страни.

Разпоредбите на международното хуманитарно право са усъвършенствани на няколко етапа от 1864 г. насам. Кръгът на правно защитените лица значително нараства в резултат на натрупания от човечеството ужасяващ опит, който, подобно на битката при Солферино, разкрива недостатъчната закрила за жертвите. През 1949 г., след безпрецедентната бруталност на Втората световна война, съществуващите конвенции са ревизирани и допълнени под формата на съвременните Първа, Втора и Трета Женевски конвенции, регламентиращи подробно третирането на ранените, болните, претърпелите корабокрушение лица, санитарния персонал и военнопленниците. Приета е и революционната по своето значение Четвърта Женевска конвенция, разширяваща международноправната закрила на една нова по своя мащаб категория жертви, а именно гражданското население…