Първокурсници педагози бъркат подлог и допълнение, предлог и съюз, не могат да изброят личните местоимения
Студенти педагози и филолози не знаят колко са буквите и звуковете в българския език, а някои дори не могат да кажат безпрогрешно азбуката, споделят огорчени преподаватели езиковеди. От анкетно проучване, направено сред студентите на гл.ас. Теофана Гайдарова, се оказало, че броят на буквите в родната ни азбука варира от 28 до 34, а почти никой от първокурсниците не успял да улучи правилния отговор за броя на звуковете. Мнозина нямали ясна представа за дяловете на граматиката, а на въпрос “Какво изучава морфологията”се срещали отговори от типа на “редактирането на думите и изреченията”. Представата на немалко кандидат-висшисти за синтаксис се свежда до “правилното писане на думи и препинателни знаци”. Мераклиите да станат предучилищни и начални педагози или преводачи все още бъркали подлог и допълнение, затруднявали се да изброят наизуст личните местоимения, не различавали предлози и съюзи, а най-тежките случаи определяли пощата като сказуемо, тъй като там се извършвали действия.
“Голяма част от студентите са безсилни към езика и не могат да диференцират отделни понятия. За съжаление това са хора, които след това влизат в училище и така порочният кръг се затваря – когато ти подадат некачествен материал, ти пускаш некачествена продукция”, коментира Гайдарова.
Като един от големите проблеми в средното училище тя сочи учебните програми и учебниците със сложни думи, помпозен стил и маниерно подбрани упражнения. Невъзможността да разбират и усвояват текстовете водело до нежелание на учениците да ги четат и извличат нужната информация, впоследствие причина за липсата на функционална грамотност. Учебниците по различните предмети преливали от стилови грешки и не били съобразени с новите норми на правопис и пунктуация. Това засилвало проблемите за езиковата некомпетентност сред подрастващите.
“Ако не се вземат сериозни мерки, няма да имаме резултати в нищо. Има голяма пропаст между начален и среден курс, трябва да се променят учебните програми. Спираловидното поднасяне на материала не дава добри резултати. Хора, които са функционално неграмотни, не могат да овладяват знанията и по другите науки, не само по родния език. Но всичко у нас е кампанийно и за проблемите на грамотността се говори обикновено на 24 май”, коментира Гайдарова.
