Живата памет на Югоизточна Европа ще изследват етнолози от Пловдивския университет съвместно с Националния музей на румънския селянин, Центъра за интеркултурен диалог в Куманово, Македония и Обсерваторията за социални изследвания в Триказе, Италия. Общата тема с метафоричното заглавие „Пътуване с палатката – истории, образи и звуци в движение“ е насочена към събиране, представяне и интерпретация на материалното наследство на движещите се култури от Балканите и Южна Италия. Българският екип ще изследва каракачаните и армъните. Това е един от четирите български проекти, одобрени и финансирани от програмата на ЕС „Творческа Европа“. Проектът на стойност 190 000 евро ще се разработва в продължение на 4 години, а резултатите се вписват като част от подготовката на Пловдив за Европейска столица на културата 2019.
Българският екип се състои от представители на катедрата по етнология към ПУ, начело с доц. Красимира Кръстанова.
– Какъв е акцентът на проекта и как избрахте общностите, които ще изследвате?
-Акцент са движещите се общности. Ние от българския екип ще работим с армъни и каракачани. Това са много стари общности. Някои автори смятат, че са тракийски елинизирани народности, а други ги определят като предтракийски. Независимо от това техният живот хилядолетия наред е белязан с пастирския начин на живот, който е свързан с движение по Балканите и Средиземноморието. Затова нашите партньори са от Румъния, Македония и Италия. Така ще можем да направим сравнение на начина на живот на различните общности в тези страни. Опитът на народите, които са били непрекъснато в движение, е полезен за днешния ден, когато движението е основна форма на живот. Не само в ЕС, говорим за глобален феномен. Изследвайки културата на тези общности, ще проучваме материалното и нематериално наследство, което ще се превърне в платформа за запознаване на младото поколение със спецификата на тези общности. Както чрез предметите и записите, които ще документираме, така и чрез създаването на творчески работилници. Ще работим с архиви, в библиотеки и музейни фондове, предвиждаме и теренни проучвания. Затова не сме сами, а с културните дружества на общностите, с училищата по изкуства и университети. В творческите работилници учениците и студентите ще интерпретират културното наследство, за да получат стимул за творческо вдъхновение. В пряк контакт сме с фондация „Пловдив 2019”, защото резултатите от проекта се вписват като част от подготовката на Пловдив за европейска културна столица.
-Кои селища ще проучвате?
-Нашият проект обхваща Южна България и Северна Гърция. С колегите от Тракийския университет в Комотини сключихме рамков договор за сътрудничество. Имаме гости и от културната организация на тракийските каракачани в Комотини, с които също ще работим. В България ще обходим селища в Карловско, Сливенско, Казанлъшко, Велинградско, Якоруда, където основно живеят каракани и армъни. По наши данни става дума за около 22 000 души. В Северна Гърция и Пелопонес са доста повече – 600 000. През лятото те живеят в балкана, а зимата слизат по бреговете на Бяло море. Така се налага два пъти годишно да строят колибите си.
-Студенти етнолози ли основно ще правят проучванията?
-Да, но ще поканим и доброволци от други средни и висши художествени училища. Всички ще живеем заедно с хората – това един етноложки метод на работа, а самите работилници ще се случват в Пловдив. Предвиждаме пътуваща изложба, създаването на каталог в печатен и електронен формат, статии и книги, за да покажем културата на общностите и нашата работа.
