Осмокласници от ЕГ „Иван Вазов” търсиха най-краткия път до паметници на будители. Жокер – на празничните уроци по родолюбие – ученическият парламент
Трябва да стигнете за най-кратко време до паметника на виден български творец и общественик, който създава най-значимите си произведения в нашия град. На името на този будител в Пловдив са кръстени улица, училище и най-голямото книгохранилище в Южна България. Негови са думите: „…и мойте песни все ще се четат”.
Това беше една от задачите, която получиха осмокласници от ЕГ „Иван Вазов”, участници в състезанието „Празнични уроци по родолюбие”. Навръх Деня на будителите учениците доброволно се включиха в нетрадиционната надпревара, организирана от Ученическия парламент. Допълнителният ориентир към първата група бе, че паметникът се намира в парково пространство, започващо от улица, която носи името на друг известен българин и книгоиздател, който е бил кмет на града ни в периода 1897-1899 година.
„Моля ви да пресичате само на определените места и да спазвате правилата за движение, макар че бързината е един от критериите за оценка”, предупреди на старта пред паметника на Съединението преподавателят по български език и зам.-директор Илко Василев.
Двадесетте доброволци от Ученическия парламент посъветваха осмокласниците да ги ползват като жокери, ако се затруднят със задачата.
Втората група състезатели трябваше да стигнат най-бързо до паметника на виден поет и революционер, който застава начело на българското националноосвободително движение след оттеглянето на Любен Каравелов от БРЦК. Указанието за паметника на въпросната личност, издател на вестниците „Дума на българските емигранти” и „Знаме”, бе че се намира на централната алея на парково пространство, което пловдивчани наричат с името на български владетел.
Никого не сме задължавали, но децата масово се отзоваха, защото се опитахме да организираме нетрадиционно състезание, което да ги увлече, обясниха преподавателите, координатори на проявата.
Въпросната личност започва житейския си път в малко сливенско селце, но стига до върховете на българския обществен живот и в периода 1888-1889 година е председател на НС, бе третата задача, чиято крайна точка се оказа паметникът на Захари Стоянов. Най-лесна за учениците безспорно бе загадката за автора на книгата, завършена през 1762 година, който поставя началото на Българското възраждане. За по-малко от 5 минути те се озоваха пред паметника на Паисий.
В крайното класиране първото място заеха състезателите от 8 д, следвани от съучениците си от 8 и, а третото място се падна на 8 е клас.
