България успява да увеличава разходите за образование и за заплати на учители, но реалният брой ученици и студенти спада. Между 2015 и 2021 година делът от брутния вътрешен продукт, който страната ни отделя за образование, се е увеличил от 3% на 3,5%. Това показват данните от глобалното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Поглед върху образованието 2024“, които бяха представени днес.
При тази финансова рамка страната ни успява да поддържа относително добър обхват в предучилищното образование, но има голям дял на необхванати в гимназиалната степен. Делът на младите хора на възраст 25-34 години без завършено средно образование намалява спрямо 2016 г., но остава висок в сравнение с нивото в други държави. През 2023 г. той е 14% – колкото е и средният за ОИСР. Образователната ни система не е достатъчно гъвкава и не успява да включи в средно образование вече прехвърлили тази възраст хора, които искат да довършат обучението си, се казва в доклада.
Според изследването хората с по-ниско от средно образование по-трудно намират реализация на пазара на труда във всички срани. В България тази зависимост е още по-силно изразена. По-малко от половината (47%) от хората на възраст 25-34 години без завършено средно образование са заети на пазара на труда. Средно в ОИСР техният дял е средно 61%. България е и една от страните с най-нисък дял на възрастните, които преминават допълнителни курсове и квалификации след като вече са завършили.
Проучването отчита и силното влияние на семейната среда за образованието на децата. 80% от хората на възраст 25-64 години в България, които имат поне един родител с висше образование, също са придобили висше образование. В страните от ОИСР този дял е средно 72%. В същото време само 5% от 25-64-годишните с родители без средно образование са придобили висше образование (при средно за ОИСР 19%).
По данни на изследването България успява да навакса част от изоставането в заплащането на учителите и да подобри възрастовия баланс, привличайки повече млади хора към професията. Стартовите заплати на българските учители вече са по-високи от тези в Полша, Словакия и Латвия, а близо до нас е Чехия, отбеляза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Според проучването обаче остава голям делът на преподавателите на възраст над 50 години (48%). В същото време обаче България е и една от страните, в които има най-голямо увеличение на дела на младите учители под 30-годишна възраст.
Оказва се обаче, че българските учители са с най-ниските задължителни норми за преподаване. При изчисляването на този показател има много особености, но така или иначе задължителната учебна натовареност за българските учители е най-ниската. Това не е цялото работно време, което те прекарват в училище – то е значително по-голямо от нормативно определеното като задължително. При началните учители средната норма е 414 часа при средно 773 за ОИСР, в прогимназиите – 444 срещу 706 и 490 часа в гимназиите срещу 679 в ОИСР.
