2/3 от деветокласниците ни не могат да генерират оригинални и креативни идеи и да предлагат иновативни идеи за решаване на социални и научни проблеми, показва изследване на ОИСР

У нас средният резултат на момичетата е 22 точки, а на момчетата – 19 т., докато за останалите страни процентите са съответно 34 и 31 на сто

Българските ученици от семейства с добър социално-икономически статус демонстрират по-висока креативност от децата с по-нисък. Това показва изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за творческото мислене сред учениците, представено от Министерството на образованието и науката.

Проучването е направено през 2022 г. В него участват над 6000 български ученици на 16 години от 200 училища в страната. Контекстните области на оценяване са писмено и визуално изразяване, решаване на социални и научни проблеми.

Учениците с добър социално-икономически статус достигат средно 28 точки, а децата с нисък – 14 точки. Средната разлика за ОИСР е 10 точки.

Освен по математика и природни науки българските 15-годишни ученици са доста назад и по отношение на творческото мислене. По този показател, измерващ умението да се генерират оригинални и креативни идеи и да се предлагат иновативни решения за социални и научни проблеми, средно учениците ни са постигнали 21 точки, докато средното ниво за останалите държави е 33 точки. Най-високият резултат е за Сингапур – 41 т.

Какво се оценява?

Под творческо мислене се разбира “умението да се участва продуктивно в генерирането, оценяването и усъвършенстването на идеи, което може да доведе до оригинални и ефективни решения, до генериране на ново знание и значими проявления на въображението”. Учениците са получили компютърно базиран тест с различен набор от задачи (само с отворени отговори), като са били оценявани в 4 области – писмено изразяване, визуално изразяване, решаване на социални проблеми и решаване на научни проблеми.

Сред задачите за писмено изразяване, например, е била да се създаде оригинален плакат за Фестивал на науката, който да представя темата “Живот в космоса”. Тук пълен кредит се присъжда за креативни идеи, които включват Земята като основен компонент, както и компонентите, свързани с изследването на космоса –  астронавт, космически кораб, сателити, летателни средства и др. Задача, изследваща визуалното изразяване, е да се създаде комикс за космоса, като учениците е трябвало да измислят диалог между Слънцето и Земята, който не би хрумнал на много хора.

Примерна задача за решаване на социални проблеми пред учениците е изисквала те да предложат идеи за разпространение и насърчаване на споделените пътувания, като по този начин се намали замърсяването на въздуха. Като глобален научен проблем на учениците е бил поставен казус с намаляващия брой на жабите в река точно при мястото, в което тя излиза от града. Те е трябвало да посочат и други вероятни причини за това, освен замърсяването. Отговори, свързани с възможна инфекция, не позволяваща размножаване на жабите, или с вирус, убиващ поповите лъжички, тук са възприети като много оригинални за сметка на допускането, че водата до града е по-топла или пък че шумът от хора дразни жабите.

Къде сме ние?

Средният резултат на държавите от ОИСР по отношение на творческото мислене на учениците е 33 точки, показва докладът на ОИСР. Лидер е Сингапур с 41 точки, следван от Корея и Канада – по 38 т., Австралия – 37 т., Нова Зеландия, Естония и Финландия – с по 36 т. В топ 12 са още Дания, Латвия и Белгия – с по 35 т., както и Полша и Португалия – с 34 т. Накрая на скалата са Албания – 13 точки, Филипините и Узбекистан – 14 т., Мароко и Доминиканската република – с 15 т., Индонезия и Северна Македония – с 19 т. и Йордания с 20 т. До нея е България със среден резултат от 21 точки, които й отреждат десето място в класацията отдолу нагоре.

Изследването оценява по скала, която разделена на 6 равнища – първото е най-ниско, т.е. учениците не проявяват никакво творческо мислене, а шестото – най-високо, т.е. успяват да генерират особено оригинални и креативни идеи. Под равнище 1 са 0.4% от учениците в останалите страни, докато у нас под това ниво са 9.6% от младежите на 15 г. На ниво 1 са цели 29% от учениците у нас, докато средно за ОИСР този процент е 6.5 на сто. А на равнище 2 са 22.4% от учениците у нас (при близо 15% за останалите страни).

Данните показват, че българските младежи, които са на второ и под второто равнище на оценяване, са цели 61.4%. Това означава, че близо 2/3 от деветокласниците ни не могат да генерират оригинални и креативни идеи и да предлагат иновативни идеи за решаване на социални и научни проблеми. За сравнение учениците, които имат ниско ниво на творческо мислене, средно за ОИСР са около 22%. Българските ученици, постигнали най-високите 5-то и 6-то равнища, са едва 7.8% при средно ниво за ОИСР от 27%. Тези, постигнали ниво 4, са 12% (26% за ОИСР), а на ниво 3 са близо 25% от учениците ни (19% за ОИСР).

Само 19% от българските ученици са успели да се справят напълно със задачата за решаване на научен проблем, докато средно при връстниците им по света този процент е 32 на сто. Едва 21.5% от нашите младежи са успели да се справят с решаването на социален проблем срещу 39% за ОИСР. Оригинални отговори на задачите за визуално изразяване са дали 22.6% от българските ученици (32% за ОИСР), а за писмено изразяване – само  27% от нашите ученици срещу цели 50% от учениците от ОИСР.

У нас средният резултат на момичетата е 22 точки, а на момчетата – 19 т., докато за останалите страни процентите са съответно 34 и 31 на сто.

Особено тревожна е огромната ножица в постиженията на българските ученици в зависимост от социално-икономическия им произход. Бедните ученици у нас имат драматично по-ниски резултати от тези с по-благоприятен произход – те са постигнали средно едва 14 точки, докато по-привилегированите – 28 т. ОИСР приема, че дори 3 точки се явяват огромна разлика, т.е. може да се заключи, че по-бедните български ученици изостават 3 пъти от връстниците си от по-богати семейства по отношение на генерирането на оригинални идеи и творческо мислене.

Наскоро бе представен и първия по рода си доклад на ОИСР за социално-емоционалните умения на 15-годишните, който също показа огромни разлики в тези умения на българските ученици от богати и бедни семейства.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.