Как да си обясним факта, че въпреки дефицита на пазара на труда за близо 190 професии, и то с ниска и средна квалификация, към тези специалности няма абсолютно никакъв интерес. И за поредна година професионалните гимназии са в паника откъде да изнамерят мераклии, за да не закрият паралелките. Отдавна не е тайна, че се пробват какви ли не тактики за привличане на интереса и пратеници обикалят села и паланки, за да презентират колко е перспективно да станеш фризьор, автомонтьор, тапицер или строител. Да, ама не. Кой в днешно време иска да е бачкатор? Уви, така разсъждават не само тийнейджърите, а и родителите им – поне на тези, на които не им е все едно бъдещето на детето. Иначе няма как да си обясним липсата на какъвто и да било интерес към професии, за които има глад и щом завършиш – работата ти е гарантирана. Ясно е, че не всеки става за езикова или математическия гимназия. Ами, тогава накъде?
Последното проучване на Българската стопанска камара показа, че държавата плаща за специалности, от които икономиката ни изобщо няма нужда. Причините за неизпълнението на приема в професионалните гимназии е свързано не само с демографския проблем, но и с неправилното съгласуване, ако изобщо има такова, на държавния план. Толкова се тръбеше за защитени професии, от които икономиката ни има нужда, но директорите все още нямат вест дали са одобрени предложенията им и какво се случва занапред.
Как се процедира в момента. Решението какви специалности да предложи съответното училище решават педагогическите съвети. Които, съвсем логично, искат да запазят работните си места, да гарантират бюджета на училището и, естествено, предлагат такива професии. Областната комисия абсолютно формално ги утвърждава, и то едва в края на януари, когато е късно за каквито и да било кардинални промени. Изборът не трябва да е механичен, а да се прави само и единствено според потребностите на бизнеса в региона. За да не стане така да унищожим цели професии, които после е невъзможно да бъдат възстановени.
На първо класиране в Пловдивска област се простихме с две паралелки “Елобзавеждане на транспортна техника” в Пловдив и Карлово и с една по фризьорство в “Ана Май”. Останалите гимназии треперят дали ще се напълнят на второ класиране или ще трябва също да разформироват. А тепърва предстои старта на кампанията след завършен 8 клас. Където директорите, със зъби и нокти, ще се борят за всеки ученик, принудени от системата.
Директорът на гимназията по дървообработване Константин Костадинов сподели наскоро, че на бюрото му има оферти за работа от 14 фирми, които търсят тапицери и мебелисти, а той няма готови кадри, за да им предложи. Онзи ден се чу, че вече ще внасяме шофьори от Сърбия, тъй като при нас има криза. Същото е със заварчици, стругари, шивачи. Списъкът може да бъде допълнен – все с обществено непопулярни професии. Неблагодарни в очите на младите хора, които не искат да стават работници. И то за заплати, които ще им гарантират минимума, за да живеят. Всеки втори работодател казва, че е неудовлетворен от нивото на нивото на познания и умения на младите хора за работа с машини и съоръжения. Според проучването на Стопанската камара всеки трети не иска да учи и да се усъвършенства професионално. При същия процент се наблюдава липса на организираност и ефективност на труда. Не е тайна, че много млади хора са обезверени, демотивирани, а всяка втора реплика е от рода на: “Нито ми се работи, нито ми се учи”. Едва ли е изненада, като се има предвид обществото, в което живеят.
Истината е, че системата се нуждае от кардинални промени. И не само бизнесът да участва в разработката на учебните планове, а да се осигурят стипендии, които да стимулират учениците и семействата, избрали професията, за която има глад, данъчни облекчения за фирмите, наемащи на стажове и работа ученици.
Въпреки че вече мина една година от приемането на новия закон за професионалното образование, поднормативните документи към него липсват и всичко е постарому.
