Публиката – главно действащо лице в спектакъла по немската легенда „Децата на Хамелн”
Днешното време е на трагифарса, казва руският режисьор, който стяга премиера с пловдивските кукленици
В детските театри трябва да се играят спектакли за възрастни и, между другото, да пускат деца. Уверен съм в това, защото моето най-силно впечатление е от деня, в който родителите ми ме заведоха да гледам „Маскарад” по Лермонтов. Естествено, нищо не разбрах. Не подозирах какво е ревност, абсолютно нищо не ми стана ясно от представлението,но точно затова ми хареса. Когато ми разказват за това, което аз вече знам, как могат да събудят интереса ми? В Кукления театър се поставят проблеми, които вълнуват децата, т.е. важни са за родителите, казва руският режисьор Сергей Столяров. Намираме го в залата на Пловдивския куклен театър, където текат усилени репетиции на спектакъл по стара немска легенда.
„Децата на Хамелн” е международен проект, постановка на Столяров, а сценографията и куклите са дело на Александър Алексеев. Премиерата ще бъде на 2 септември в рамките на кукления фестивал.
Легендата разказва за богатия и славен град Хамелн, който преливал от изобилие, хората му били много щастливи, живеели охолно и имали много деца. Един ден запасите по избите започнали да изчезват, плъхове нападнали и унищожили всичко. Настъпил глад и хората се озлобили. Една сутрин в града се появил странен чужденец, който обещал пред гражданите и управниците, че ще избави града от гризачите, но поставил условия.Всички ги приели. Тогава той извадил своята флейта и омагьосаните от музиката плъховете последвали мелодията до дълбоките води на река Везер, където се издавили. Всички били щастливи, но се оказали неблагодарни и, вместо награда, спасителят срещнал лъжа и наглост. Той бил изгонен, а хората си устроили пищни тържества, но никой не чул музиката на вълшебната флейта и не забелязал как децата се оказали извън стените на крепостта. На сутринта възрастните видели само празните къщи и тихите улици.
„Днешното време е на трагифарса, затова спектакълът е решен като карнавал. От публиката зависи как ще завърши представлението. Зрителите ще се окажат жители на Хамелн и ще влияят на хода на действието”, обясни режисьорът за „Уча в Пловдив”.
„Децата на Хамелн” обещава да бъде различно представление, което поставя темите за честта и силата на обещанието, за алчността и отмъщението, за примера, който даваме на наследниците си.
„Според мен един град може да бъде разгадан по пазара и по гробището. На гробището се вижда как се отнасяме към предците, към историята си. На пазара си личи кой какъв е. Да се правят пари върху нещастието на другите е неприемливо. Много хора не знаят тази история за Хамелн, затова искам да я разкажа под формата на карнавал. Децата имат една задача – да станат възрастни. Те никога не играят деца, а момичетата обичайно са майки на куклите си. Не ми се иска на който и да е зрител в залата да му бъде хубаво след този спектакъл, макар да смятам, че в днешно време театърът е основно за забавление. В съвременната култура сюжетът като ценност е престанал да съществува. Защото е време на визуалните изкуства – слагаш диска, превърташ, ако не ти харесва, а сюжетът почти навсякъде се повтаря – нещо не е в ред, идва добрият и слага нещата по местата. Ако се върнем във времето на древните гърци, театърът за тях също е бил забавление. Публиката се е чувствала като боговете на Олимп и е гледала отвисоко страстите на сцената. Сега е същото”, разсъждава режисьорът.
