Препоръки за подобрения в проектите на Националните програми на МОН отправят група неправителствени организации в сферата на предучилищното и училищното образование. Коментарите и предложенията за промени се отнасят до всички проекти на национални програми, касаещи предучилищното и училищното образование. Настоящето становище е подкрепено от неправителствените организации: Фондация “Заедно в час”, Национална мрежа за децата, фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, сдружение “Образование без раници”, сдружение “Център за творческо обучение”, сдружение „Образование България 2030“, фондация “Тръст за социална алтернатива, фондация “Телерик Академия”, Асоциация Родители.

“Приветстваме усилията на Министерството на образованието и науката да инвестира средства за подобрение на качеството на образованието отвъд тези по стандарти за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците, подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие, развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие. За да бъдат наистина ефективни обаче, националните програми имат нужда от сериозно подобрение“, се казва в писмото.

Залагане на ясни критерии за успеха на програмите

Проектите на национални програми за 2022 г. предвиждат мерки и дейности, които биха могли да повишат качеството на образование в България. Резултатите от тях обаче могат да бъдат видени, анализирани и да станат база за последващи политики, само ако са предвидени инструменти за измерването им.

Проектите предвиждат като индикатори за постигане на целите единствено формални критерии като брой участвали ученици, брой разработени обучителни ресурси и др. Формалното количествено изброяване не показва с какво са допринесли за личностното развитие и за постиженията на учениците и не дава информация кои дейности са били полезни за образователната система и трябва да се продължат като политики и занапред.

За да има възможност за повече яснота предлагаме включването на детайлни измерители за успех. Сред тях могат да бъдат показатели като: процент ученици, подобрили представянето си в областите “академично представяне” и “развиване на ключови компетентности и умения за живот и работа през XXI век”, след включване в дейности по програмите (това предполага разработване на инструментариум за измерване на тези умения преди и след включването в програмите);сравнение на статистически коректно избрана извадка ученици, включени в програмите, и контролни групи от техни връстници, които не участват в дейности по програмите, по критерии като “посещаемост на учебни часове”, “академичен напредък”, “развиване на ключови компетентности”; процент ученици, при които се наблюдава намаляване на отсъствията след включване в дейностите; процент отпаднали преди и след включването в програмите; процент учители, преминали през квалификация за прилагане на цялостен и мултидисциплинарен компетентностен подход; процент училища, приели методически планове за ориентиране на обучението около цялостно, системно, поетапно, екипно и мултидисциплинарно изграждане на ключовите компетентности на учениците.

Обособяване на национална програма за преодоляване на последиците от пандемията от COVID-19

Заложени са не малко средства за социализация между учениците, което безспорно е важно, но само то няма как да подобри постиженията на децата и младежите, чиито резултати и преди дистанционното обучение бяха много под средните за ЕС.

В изследване на Институт за изследвания в образованието по поръчка на МОН и публикувано през юли 2021 г., 40% от учителите и 60% от директорите споделят, че знанията на учениците са се влошили вследствие на ОРЕС, като над една трета от тях виждат понижение и в академичните резултати на учениците. Нивата на преждевременно отпадане от училище остават високи, тези на функционална неграмотност също, а неравенството в постиженията на учениците се увеличава.

Премахване на дублирането на дейности и отчети за изпълнението на националните програми

Някои от програмите дублират дейности на държавните институции, записани в устройствените им правилници.

Например целта на Националната програма „Система за национално стандартизирано външно оценяване“, за която по проект за календарната 2022 г. са предвидени 6.840 млн. лв., е осигуряването на условия за провеждането на задължителното оценяване на знанията и уменията на учениците в края на всеки образователен етап чрез национални стандартизирани тестове. Дейностите по съдържателното осигуряване на изпитните материали, дейностите по организирането и координирането на национално външно оценяване и на държавните зрелостни изпити са задължение на дирекции от Министерството на образованието и науката, на регионалните управления на образованието и на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.