Европа изживява тежки изпитания, имам чувството, че бежанският проблем е грандиозен план, каза оперната прима Красимира Стоянова, която стана почетен доктор на висшето училище
С почетното звание „Доктор хонорис кауза” бе удостоена на тържествена церемония в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство днес оперната прима Красимира Стоянова. Решението на Академичния съвет е за изключителния й принос в оперното изкуство и заслуги в популяризирането на българската култура по света. Солистката на „Метрополитън”, „Ковънт гардън” и много други световни оперни театри благодари на своите преподаватели от академията, чийто възпитаник е. Световното сопрано не скри, че пътят до големите сцени не е бил лек, но успехът прави удовлетворението още по-голямо. Тя даде две стипендии от по 1000 лева за даровити студенти. Те ще бъдат подбрани, независимо от специалността, в която учат, от създадено за целта жури. След церемонията по удостояването й с почетното звание, младите таланти на академията от различните специалности изнесоха специално за нея празничен концерт. Десетки нейни почитатели, приятели и бивши състуденти я изненадаха с красиви есенни цветя. Ето какво сподели Красимира Стоянова минути след церемонията пред „Уча в Пловдив”.
– Г-жо Стоянова, върнахте ли се в годините назад, когато на студентската сцена пред вас застанаха толкова много ентусиазирани млади хора, избрали пътя на изкуството. Какво ги очаква, предвид времето, в което живеем?
– Днес младите хора са в една много трудна ситуация. Пътят им е безумно труден, защото конкуренцията е по-неетична, отколкото беше преди. Днес цялата геополитическа обстановка е против културата и те трябва да водят безумни битки. Световна тенденция е културата да минава на заден план, защото има други приоритети. Днес Европа изживява тежки изпитания, които могат да бъдат преодолени с духа и енергията на просветените хора и вярата им в християнските ценности.
-Вероятно визирате бежанската вълна.
-Това не е кръстоносен поход. Става дума за подмяна на етническото население на Европа. Голяма част от хората смятат бежанците за хора нещастни, на които трябва да се помогне на всяка цена. Аз не отричам това, но те поставят условия. Когато един човек е нещастен и има нужда от помощ, той се съгласява с всичко. А Европа не дава никак малко. Защото няма нито един европеец, който да получава безплатна карта за транспорт, безплатна квартира, храна, училище. Те го получават и в същото време протестират. Нямат паспорти. Не искам да наклонявам общественото мнение в една или друга посока, опитвам се да направя една ревизия на случващото се. Виждам гари, стадиони, огромни полета, превърнати в отходни места. Не може да приютиш човек в палатка, за да му помогнеш, а той да я подпали. Не разбирам. Имам чувството, че и Европа не иска да разбере и си затваря очите. Или това е грандиозен план.
-На този фон вие как успявате?
-Човек трябва да работи. Длъжни сме да правим това, което умеем и, променяйки себе си, ако може да променим бъдещето. Всеки трябва да започне от себе си. Пък каквото е писано.