5093 млади педагози са влезли в системата през настоящата учебна година, липсва единен подход за квалификация, стана ясно на онлайн кръгла маса „Пътна карта на политиките за учители в България“

Едва около 10% от новоназначените учители в страната остават трайно в образователната система. Повече от половината напускат още след първата си година в училище. Най-критична е втората година – след нея си тръгват средно 60% от тези, които са се задържали там до този момент. След третата година сменят професията още 56% от новопостъпилите педагози.

Това сочат данните от проучване на Световната банка за периода 2014-2018 г, оповестени днес на онлайн кръгла маса „Пътна карта на политиките за учители в България“. През 2019 г. отпадналите преподаватели след първата година са по-малко – 23%. Това вероятно е резултат от кампанията за привличане на млади хора към учителската професия и повишаването на заплатите в образователната система. Този ефект обаче може да е временен, ако не се вземат допълнителни марки за задържане на специалистите в системата, за осигуряване на наставници и адекватна квалификация, посочват авторите на изследването.

Естествено, най-многобройна е групата на напускащите педагози поради пенсиониране – 39,4 на сто. На второ място са учителите във възрастовата група 31-40 години. За 2019 г. те са били 18,7% от всички, излезли от училище. 10, 8% са напусналите на възраст между 21 и 30 години. Това означава, че системата губи специалисти в най-активната възраст, които имат най-голям потенциал да се развиват и да въвеждат иновативни практики, коментират експертите на Световната банка.

По поръчка на Министерството на образованието и науката и с финансиране от Европейската комисия банката изготви „Пътна карта на политиките за учители“, представена на днешната кръгла маса. В центъра на събитието бяха ключовите потребности и политики за развитието на учители в България.

В документа са разписани краткосрочни мерки за квалификация на педагозите спрямо нуждите им и тези на учениците. Световната банка предлага програма за въвеждане на начинаещи преподаватели в учителската професия. Тя ще се основава на наставничество през първите две години в училище и ще включва различни мерки за тяхната подкрепа. Заложени са също обучения за учителите-наставници, за да бъдат максимално полезни на по-младите си колеги. Целта на друга програма е постоянното повишаване на квалификацията на учителите с цел преподаването да стане по-ефективно. Тук фокусът е поставен върху повишаване на четивната грамотност на учениците. Оказва се, че регионите с най-ниски резултати по четене (PISA) имат сходен профил на квалификация на учителите. Отчетена бе липсата на единен подход за квалификация и нуждата от синхронизиране на подходите.

Дългосрочните мерки, предложени от Световната банка, включват подобряване на управленския капацитет и преосмисляне на модела за професионално развитие на педагогическите специалисти. Ще бъдат апробирани партньорства между различни училища, в рамките на които учители и директори ще обменят добри практики за обучение и за управление на образователните институции.

От Световната банка препоръчват да се създаде звено за събиране на данни за работната сила в образователната система, както и механизъм за измерване на компетентностите на база на уменията за преподаване по даден предмет, на дигиталните умения, мотивацията, авторитета, ефекта върху ученето на децата и др.

Зам.-министърът на образованието Мария Гайдарова посочи, че наличието на пътна карта ще даде ориентир в каква посока да се развива квалификацията. По думите й подкрепата на новоназначените учители е ключова и трябва да е с практическа насоченост. Тя посочи и конкретни цифри – през 2016 г. в училище са постъпили за първи път 4192 учители, докато през 2021 те са 5093. Броят на младите, назначени на щатни места, остава устойчив.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.