Единственият начин да повярвам, че баща ми е жив завинаги, беше да напиша романа „Колене“, казва синът на големия художник
Деляна ЛУКОВА
Ускорението на тъгата откърти тази книга от мен. Взе ми здравето. Единственият начин да повярвам, че баща ми е жив завинаги, беше да напиша този роман. Това каза синът на големия художник Кольо Карамфилов – Росен, на премиерата на „Колене“ снощи в пловдивския клуб „Библиотеката“. Повече приятели на Росен и по-малко художници и хора на изкуството се събраха, за да чуят откъси от книгата, която не е биография на Кольо, а роман изповед на син, който се усеща като продължение на своя баща. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същността на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква с този суров свят, в който оцеляване е въпрос на смелост.
„Това не е книга с герои и сюжети. Ако е имало момент, когато съм се чувствал безпомощен за тези 20 години от живота ми, това не е диагнозата церебрална парализа, а катарзисът, който преживях, когато баща ми напусна този свят. Нещо в мен се счупи. В книгата всичко е такова, каквото го преживях“, обърна се към публиката Росен.
Карамфилов младши преплита две сюжетни линии – своите лични преживявания през първите осем месеца от смъртта на баща си и текстове, които носят заглавия на картини на Кольо по идея на драматурга Елин Рахнев.
„Не чувствам баща ми да си е отишъл, може би защото много го обичам. Миналото време за Кольо Карамфилов е забранено.Той е моето сърце, както аз бях неговото, призна Росен и прочете откъси от романа, писан вечери наред в часовете след полунощ.
„За тази книга е по-добре да се мълчи, отколкото да се говори каквото й да е. Много държа на любовта си към Йо, тя ме спасяваше през цялото това време и сбъднахме тази книга. Тя не е биография на баща ми, а силен , яростен вик, мой вик, тъй като изживях катарзис когато баща ми предпочете другия свят. Няма да ви чета финала, искам да ги прочетет сами вкъщи. Това е най-лесно написаната глава, която съчинихф само за десет минути“, обобщи Росен.
Откъс от книгата:
„Тайната вечеря“
Мъж и момче. Намират се в затворена галерия.по тишината проличава, че са сами. Момчето е седнало на висок стол, а мъжът стои изправен до него. Двамата поразително си приличат. Звучи „Something I can never have на Nine inch Nalis. Уредбата е усилена над допустимия максимум. Момчето изглежда бледо. Кожата му прилича на платно живопис. Мъжът пие скоч. Навярно деветия за вечерта. Това няма никакво значение. Гласът на Трент Резнър пропуква стените на помещението. Мъжът полага десницата си на рамото на момчето.
„Как си сине?“, отронва той в ухото му.
