Рожен – от идеята за народен събор до селски панаир

Събори като този, чедо, трябва да спасят българщината. И децата, и внуците ни заминаха. Пътувахме 6 часа, за да дойдем до тук и да пеем, казват седемте народни певици и подемат добруджанска мелодия. Очите им светят от радост и чак не могат да повярват, че самодейната група на силистренското читалище е избрана да се изяви чак на Рожен. Гласовитите възрастни жени, пременени в стогодишни носии, се оказаха сред най-възрастните участници във фолклорната програма на възродения събор и нямаха търпение да се качат на сцената.

Може би единствено тази среща и разговорът с жените, които намират своето спасение в народната песен, оправда качването ми до Рожен. Тръгнах с идеята да усетя духа на Родопите, да поприказвам с хора, които влагат друг смисъл в понятието “време” и, като всички останали, примамени от рекламата за голямоото събитие след 9 години пауза. Ще спестя подробностите как се стига до горе. С кола. За нервите, клаксоните, за мириса на съединител, за пешеходците, които вървят между автомобилите, включително и с бебешки колички. За безумците, объркващи и без това тежкото положение, паркирали на единствения възможен път до поляните. Ако бъдем справедливи, униформените се опитваха да въведат ред, но с нашенските нрави трудно можеш да се пребориш.

След шест часа престой на събора, при това в първия ден, когато, подозирам, старанието на организаторите покрай визитата на президента е било най-голямо, видях един селски панаир. Защитниците на идеята за събор на народното тврочество, веднага ще кажат, че е лесно да се критикува, когато не си организатор, но недоумявам какво правят на такова място детски въртележки и батути, Кинг Конг, сергии с маркови часовници, лост за висене с примамливата табела: “Който издържи 3.5 минути, получава 300 лева”. Мераклии и наивници – колкото щеш. Въпреки предупрежденията за глоби на заведенията, които пускат различна от народната музика, от въртележките ехтеше не чалга, но модерен поп и се мъдреха реклами на сърфистки по бански.

Губери, халища, тъкани черги и плетени калцуни изпъстряха поляните, но в опит да намеря дори един единствен майстор, ударих на камък. Всички “изложители” се оказаха роми, т.е. обикновени търгаши. Естествено, цени на стоките липсваха, “Колкото дадеш, душа”, казва циганката, а чифт шарени чорапи вървят от 5 до 15 лева – зависи кой купува. Тук-там край сергиите с халища се мяркаха и мъже, реших, че са калайджии, но и тук ударих на камък. Наред с типичните родопски покривки, предприемчивите търговки се опитваха да пробутат и турска стока – познах я, защото имам същата от Одрин. Оставям настрана камуфлажните дрехи. Всякакви антикварни съкровища можеха да се видят също по поляните.

Пазарлъкът вървеше с пълна пара и на сергиите за бутикови тениски и маркови часовници. Ще спестя подробности за локум, халва, памук и дъвчащи бонбони, без каквито не минава нито един селски панаир. И всичко това на фона на родопски гайди, мирис на кебапчета и чеверме. Само за сведение – килограм чеверме (не обсъждам доколко е агнешко) струва 35 лева. Кафето и малката минерална вода се харчеха по два лева. Химическите тоалетни, придвидливо оградени, също се ползваха срещу такса.

Изложители на селскостопанска и горска техника се надяваха да направят някоя и друга сделка, но щандовете им на открито бяха подминавани за сметка на тълпите за демонстрациите на прабългарски бойни умения, които, наистина, си заслужаваха.

Под адското слънце имаше и хора, които наистина се забавляваха, хващаха се на хоро и бяха истински щастливи, че съборът се е възродил. Пресушили някоя и друга бутилка, яки мъжаги не се сдържаха и пускаха за ефект бомбички. Питам се какво ли мислят след видяното десетките чужди туристи, които срещнах, и с какъв спомен ще си тръгнат от Родопите. Лошия вкус от видяното вероятно са оправили с автентично българско кисело мляко, сирене и кашкавал, които предлагаха местните мандри.

Не искам да си представям как ще изглеждат поляните след края на днешния ден.

Историците казват, че Рожен е символ на единението отпреди векове. Където родовете се събирали на неповторимо тържество. Последният събор едвали ще спаси българщината. Или може би това сме ние.