Проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак произнесе официалното слово по повод 3 март на честването пред паметника на Александър II на Бунарджика
С тържествена военна церемония пред паметника на цар Александър II на Бунарджика, молебен за мир в катедралния храм „Успение Богородично“, панихида за загиналите за свободата на България герои на Паметника на опълченците на Централни гробища Пловдив почете 144 години от Освобождението на България от османско владичество. Официалното слово по повод Националния празник прочете ректорът на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак:
Трети март!
Дата символ на свободата ни, дата празнувана, дата свидетел на много възвишени речи, речи философски, речи исторически, речи на възхвала и благодарност.
Думи на благодарност трябва да има винаги! Трябва да ги има и днес, защото свободата на родината ни в онзи момент е извоювана с героизма на априлци, на несломимия дух на българските опълченци и със смъртта на хилядите руси, румънци, сърби, черногорци, поляци, украинци, финландци, които с кръвта си спечелиха свободата ни!
Скъпи съграждани,
Когато ми бе оказана честта да произнеса тържественото слово в този ден, не осъзнавах колко силно е желанието ми днес да бъде чут един друг глас, гласът на хората на духа, хората, които будят заспалото съзнание и отпращат взора напред! Свобода и дух за мен са думи със знак за равенство.
Свободата е универсална ценност, право, но и задължение. Тя е способността на съзнанието да мисли и действа във връзка с по-висши закони. Свободата не се постига веднъж завинаги и изисква от всички нас да я ценим и пазим постоянно. Дълбоко скритата вътрешна сила на човек, наречена дух, ни дава храброст и твърдост да я отстояваме.
Човешкият дух е и нравствена свобода, а силата му е несломима! Несломима и със свободен дух е моята България. Истинската революция започва първо в душите на българите със събуждащите думи на Паисий, с Рибния буквар, с мъжеството на Раковски и Каравелов, с огнените Ботеви стихове и великото дело на Апостола, величавата саможертва на Априлското въстание и Руско-турската война!
След тази борба започва завръщането на българите към модерния европейски свят и живота на една нова държава, която бързо се вписва в ценностите на Европа, към които отдавна вече е принадлежала. Хиляда години преди Освобождението си тя вече е дала на Стария континент Златния век, Климент Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски и Йоан Кукузел. Тук се създава и писмеността, която крепи славянството и православието и на която и днес четат и пишат повече от 300 милиона души по света!
Днес честваме 144 години свобода! Сега повече от всякога времето налага ние да сме в него, както то е в нас. Трудно време, което изисква и ни задължава да сме свободни, и да умеем да правим своите съдбовни избори. Такива избори, каквито правят истински свободните!
Днес 3-ти март ни пита достойни ли сме за свободата. Имаме ли я наистина, знаем ли какво да правим с нея и как да живеем свободно?! Защото днес ако печелим, печели цял народ, но ако изгубим, вече не губим само себе си!
Затова пожелавам на днешния 3 март – 144-ти подред и велик като всички предишни и бъдещи празници на свободата, да я заслужим с всяка наша дума и действие, да я отстояваме и опазим по най-смисления начин – този, на който ни научиха героите ни.
За Родината ни! За децата ни!
Да живее свободна България!
