Вузовете произвеждат 120 000 безработни висшисти в правната, социалната и стопанска сфера, каза председателят на НПСС Ангел Георгиев
Интервю на Деляна ЛУКОВА
Последното за годината Общо събрание проведе през уикенда в Пловдив Националното представителство на студентските съвети. Домакин на събитието бе Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, на което присъства и Мария Фъртунова – директор на дирекция висше образование към МОН.
Над 100 са кандидатурите за националния приз „Студент на годината”, който НПСС връчва ежегодно. Церемонията е на 3 декември в Централния военен клуб, когато ще бъдат отличени най-изявените студенти на България.
Делегатите на общото събрание обсъждаха предстоящото издаване на първия по рода си наръчник „Стейкхолдър мениджмънт по проекти, програми и стратегии във висшето образование, науката и иновациите”, както и дейността на създанения Национален център за изследване на образованието и младежта към НПСС, който засяга стратегията за интелигентна специализация. За проблемите на студентите о организацията разговаряме с председателя на НПСС Ангел Георгиев.
– Обявихте старта на кампанията под емоционалното мото „Изгубеното поколение – защо?”. Как стигнахте до идеята за подобно събитие и какви инициативи предвиждате?
– Голям процент от младите хора в страната не виждат перспектива за развитие и възможност да учат, работят и се реализират в родината си. Ние питаме защо и поставяме въпроса какво трябва да се промени, за да сме конкурентноспособни на другите европейски държави. Само така можем да задържим младите хора тук. Кампанията ще мине на няколко етапа, като идеята е да привлечем вниманието на институциите. Не че този проблем не съществува отдавна, но никой нищо не прави, а опашката пред терминал 2 расте. Затова искаме да сблъскаме различните гледни точки – на хората, които заминават, на тези, които избират да останат, и на управляващите. Предвиждаме анкета със студенти и представители на държавната власт, която ще бъде пусната в мрежата. След това на кръгла маса ще дискутираме резултатите и ще се опитаме да намерим решение. Националната студентска организация ще излезе със становище до властимащите за спешни промени в законодателството.
– С какво се бори студентската общност ?
– Създаваме Студентски ресурсен център, в който колегите ще бъдат консултирани и обучавани как да усвояват средства по проекти за своето квалифициране. Целта е да ги запознаем с възможностите, които им се предоставят, за да бъдат активни. От този програмен период вече има оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” и се преборихме да бъдем бенефициент по някоя от осите. Националното представителство и студентските съвети по места по закон нямат право да участват в европроекти, защото статутът не им дава тази възможност. Сега по новата програма тази пречка пада, което е огромен успех за нас.
– Каква е позицията ви относно новото издание на рейтинговата система. Вече има висше училище, което отказа да участва. Смятате ли, че има основание и каква е вашата позиция?
– Напълно подкрепяме промяната в текстовете на сега действащите правила за рейтинговане. Смятеме, че те не работят достатъчно ефективно, оценяват несъотносими показатели и не са обективни. Имаме официално изказано становище и то е в подкрепа на позицията на Висшето училище по застраховане и финанси. Критериите за оценка трябва да бъдат изготвени не от външни хора, а от работещи в системата, академичната общност и студентите.
– Спечелихте дело срещу МОН и МС в Комисията по дискриминация относно студентското кредитиране? Има ли налице вече законови промени?
– Осъдихме МОН и МС за наличие на дискриминация между студенти в редовна, задочна и дистанционна. Текстовете на Закона за кредитиране дискриминират студентите в различните форми на обучение. Само редовните имат право на кредит. Ако от редовна преминат в друга форма, кредитът им става изискуем в рамките на кратък срок от време. Комисията по дискриминация постанови, че текстът от закона, който изисква “кандидатстващите да са в редовна форма на обучение” представлява пряка дискриминация по признак “лично положение”. НПСС настоява още задочните студенти да имат право на общежитие по време на очни и на изпитни сесии, стипендии за успех и намаления за храна в студентски столове, намаления за жп и градския транспорт. Това засяга над 30 000 студенти, които са записали различна от редовната форма на обучение, но все още няма направени закономи промени. В същото време са налице и още дискриминационни текстове в другите закони. И с тях ще се борим. Става трудно, още повече при честата смяна на правителства. Тъкмо постигнем резултат и идват следващите.
– Какво поискахте от новия министър?
– След първата среща сме обнадеждени. Говорим на един език. Има светлина в тунела, но в последните години всичко става твърде бавно като за един 4-годишен студентски живот. Изгубихме много поколения студенти без реален резултат. Проблемите са огромни, най-вече с реализацията. Чудим се защо студентите по медицина заминават навън, след като завършат. Държавата инвестира 50 000 за целия курс на обучение на един медик и той, след като се дипломира, отива в Германия. Не виним студентите, а системата, която не им дава възможност да останат тук. Проблемът е в Наредба 34, която урежда специализациите. Пет пъти сме искали решение от Министерството на здравеопазването, но резултат няма. Държавата и бизнесът днес имат нужда от инженери, педагози, компютърни специалисти. Логично е да се произвеждат такива специалисти с държавно финансиране. А сега какво правим – разхищаваме средства. 44% от студентите завършват социални, стопански и правни науки. Това са почти половината от общия брой. Ако приемем, че общият брой е 250 000, това означава, че 120 000 завършват в тези направления. И със сигурност голяма част от тях не продължават професионалната си реализация в направлението, по което са учили. Т.е. произвеждаме безработни.
