10-класниците от Професионалната гимназия по електротехника и електроника проучиха източнобългарски и родопски говори, направиха аудиозаписи и анкети
Изследване на особоностите на източнобългарски и родопски говори донесе първа награда на 10-класниците Ралица Бундова и Асен Войводов в Петата сесия на Ученическия институт на БАН. Проучването „Съвременно състояние на някои от диалектите в българския език” на учениците от Професионалната гимназия по електротехника и електроника бе представено в област „Хуманитарни науки”.
Целта на проекта е да се изследват носители на народните говори от село Цалапица (област Пловдив) и среднорупските (родопски) говори от село Лясково (област Смолян). Задачата на младите езиковеди е била да отчетат до каква степен у представителите от различни възрастови групи се пазят чертите на териториалния диалект.
За целта те проучили географско-историческите факти за населените места и особеностите на източнобългарските балкански говори и на среднорупските, създали анкетни карти и направили аудио записи по тях. Учениците записали речта на носители на диалектите от различна възраст и отчели отклоненията от книжовните норми (фонетична, граматична, лексикална), обобщили и анализирали получените данни.
Според авторите приносът на изследването им е, че въз основа на автентичността на езиковия материал и резултатите от проучването могат да се направят заключения до каква степен се пазят характерните белези на двата диалекта днес и че в по-късен етап могат да се правят сравнения, които да допринесат към бъдещи проучвания в областта на диалектологията.
Хипотезата на изследователите е, че в резултат на миграцията, цифровизацията и по-високата образованост, в говора на по-младите ще има по-малко отклоненията от книжовните норми не се потвърдила и те установили, че те са напълно идентични с тези на по-възрастните. Най-отчетливи са отклоненията във фонетичната норма за всички възрасти. И в двата диалекта се откриват употреби на диалектни и остарели думи. В говора на Цалапица липсват данни за граматични отклонения, докато в говора на носителите от село Лясково все още се употребяват стари падежни форми, замяна на лицата при местоименията и спомагателния глагол. Изводите, които могат да се направят е, че и двата диалекта са твърде устойчиви и няма данни за тяхното изчезване.
„Работата се оказа изключително интересна и ползотворна за децата, защото по време на петмесечното си изследване те научиха много за родните си места, за особеностите на местните говори, за спецификата на науката Диалектология”, коментира ръководителят на проекта и старши учител по български език и литература Марина Петрова.
