Габриела Петкова и Велина Фернаджиева грабнаха наградата в областта на хуманитарните науки от Националния младежки форум „Арнаудови срещи“

Впечатляваща разработка, която търси мястото на Пловдив в драматичните събития от преврата на 19 май 1934 година, донесе на десетокласничките от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника Габриела Петкова и Велина Фернаджиева големия приз на за най-добър изследователски проект на Националния младежки форум „Арнаудови срещи“. Те спечелиха признанието на авторитетното жури с проучването си „Пловдив и 19-майците 1934 г.“ в областта на хуманитарните науки на петото издание на форума. Ръководител на разработката е преподавателят по история и ментор на училищния клуб “Клио” Донка Радева.

Изследването

90 години след разглежданите събития си поставихме за цел не само да проследим събитията, но и да потърсим паралели и направим сравнения с живота на града ни днес.

Проучването ни използва различни източници на информация – трудове на историци, периодичен печат и архивни фондове. Съдействие получихме от експерти от Народна библиотека “Иван Вазов” и Държавен архив-Пловдив. Така пред нас се разкриха интересни детайли от живота на Пловдив през изследвания период, които съчетахме във филмов разказ.

Основни акценти в проучването са събитията от преврата и промените в града след него. Пловдив играе решаваща роля за успеха на преврата. Овладяването на града става бързо. Всички обекти са превзети без изстрел. Тайният военен съюз държи здраво властта и оръжието, прави чистка срещу неудобните офицери.

Извършеният преврат на 19 май 1934 г. заварва града във възход. Кметът Божидар Здравков е предприел реконструкции на знакови сгради. Открива се Пловдивското летище през 1932 г., възстановява се панаирната традиция с Промишлената изложба от 3 до 12 март 1933 г. и е организиран Първият мострен панаир през 1934 г. След преврата на 19 май 1934 г. се въвежда централизираното начало в държавния и обществен живот. Партийно-политическата система е заменена от непартийно-национална власт. Общинският съвет е разпуснат, а министърът на вътрешните работи назначава стария кмет Божидар Здравков за “нов кмет”, но скоро след това министърът на вътрешните работи го освобождава от длъжността с основанието: “в интерес на службата” и за кмет на Пловдив е назначен Георги Тодоров (14 март 1935 г. до 8 октомври 1935 г.). Под негово ръководство продължава благоустройството на града – започва строежът на градските хали, създава се предприятие за редовна автобусна служба с 12 коли, градоустройствено и канализационно бюро за благоустрояването на града. По негово време се оформя парк „Филипово“, павират се площади, улици и др. По негово предложение, на 23 април 1935 г., Общинският съвет преименува хълма „Бунарджика“ на „Хълм на освободителите“. Няколко месеца по-късно на кметския стол отново е възстановен Божидар Здравков. Смяната на кметовете не прекъсва приемствеността, която работи в интерес на Пловдив и пловдивчани.

Такива са уроците на преврата на 19 май 1934 г. в Пловдив, разкрити от публикации в местната преса и от архивите. Построеното от управлявалите града тогава днес е между символите на Пловдив  – “Хълма на Освободителите” и Пловдивския международен панаир. Примерът на кметовете и администрациите, управлявали 1934-1935 г. впечатлява, защото въпреки превратностите в централната власт, Пловдив е бил в ръцете на високо компетентни личности, загрижени за пловдивчани. Такива личности са ни нужни и днес – навярно тогава бихме могли да имаме по-добри улици и транспорт, по-добра грижа за обществените услуги и икономическо развитие.

Форумът

Наситената програма с интригуващи теми събра повече от 100 младежи, учители и млади специалисти от цялата страна в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе. Участниците представиха 55 разработки в шест направления.

Отличените бяха наградени от председателя на журито д-р Капка Иванова,  директора на библиотеката Теодора Евтимова и Росица Гойчева – експерт по български език и литература в Регионалното управление по образованието – Русе.

Специално отличие в направление „Езикознание“ получиха редовните участници във форума – Катерина Прончева и Велислав Борисов от Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“.

За участниците бяха предвидени разходка до Часовниковата кула и запознаване с Фонд „Акад. Михаил Арнаудов“.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.