Любомир МИНЧЕВ
Когато набиха Кубрат Пулев и бяхме безпомощни срещу Малта на футбол, се почувствахме адски нещастни. Точно както ни представя всяко изследване по темата през последните години. Крошето на Кличко изглежда така удари националното ни достойнство, че то се разпадна и в замъглението от нокаута замалко да обесим Пулев като главен виновник за нещастието ни. А да не бием Малта е кръвна обида за егото ни. Само че на стадиона, край ринга , а и навсякъде около нас има по-важни работи. Най-важното е, че вече на върха е чалга поколението. То ще е лицето на живота ни следващите няколко години. Проверете тимовия лист на националния отбор по футбол от 1 до 11 и се съгласете с мен. Ако не, продължавайте да страдате. И когато Кубрат едва стои на краката си, но се плези на Кличко, приемете, че съдбата ни се е оплезила.
Групата във Фейсбук „ Аз съм българ4е, обичам гол по песъкъ да ти4ам“ възмути навремето един академик, който нарече последователите й безнравствени чудовища. Това си е негов израз и с хората, изповядващи подобна ценностна система, биха създали с успех фейсгрупата „Безнравствени чудовища в чалга средата“. Те едва ли могат да изтърпят, дори и гнусливо, гаврите с Васил Левски, Иван Вазов и други национални икони. Ученици малтретират тези икони с голям кеф в мрежата и го правят с ясното съзнание, че са герои в очите на връстниците си. Излишно е да питаме какво има в главите на чудовищата от социалните мрежи.
Все повече хора са готови да се обзаложат, че пред нас набира сила още едно изгубено поколение – на безнравствените чудовища. Сякаш те не са отгледани от своите родители, баби, дядовци – няколко изгубени поколения. Затова сега „ти4аме голи по песъкъ“ и изобщо не ни пука. Ние сме държавата на щастливите тъпанари. Не сме си заслужавали историята, не сме си заслужавали националните герои. Глупости, всичко си заслужаваме. Един ромски бос скора каза, че си заслужаваме и циганите. Напълно е прав.
Навремето една учителка от гимназията по хранителни технологии изяде боя от собствените си ученици, които дори заснеха издевателството си. Тогава написах, че учителката може да е всякаква, но те са никакви. Животът им в бъдеще вероятно ще потвърди прогнозата ми. Изненадващо обаче класът не беше разформирован, дори криха случката 11 дни. Директорът смотолеви, че нищо особено не се е случило. Вярно е, че два трупа пред учителската стая ще предизвикат повече съчувствие. Да бием тъпана за една бита учителка не си заслужава. Тогава се чу изумителното обяснение: “Пазим доброто име на училището!”. Негодниците просто се извиниха и случаят се отми към тоалетната. А бащата на единия от гамените се закани да съди учителката, тъй като тя бутнала детето му. Да, тя се опита да го изхвърли през прозореца, но не успя и с две крошета го свали на пода. Горкото момче!
Сега тези негодници вероятно “ти4ат голи по песъкъ” или в най-добрия случай рисуват мустаци върху портрета на някои от героите ни и показват творенията си в социалните мрежи. Те са от безнравствените чудовища, отгледани от мама, татко, баба, дядо, училище. В мрежата могат да разчекнат, когото си поискат между четири коня и ще го покажат на всички. Защото когато бяха в училище и заради доброто име на училището, ги поощряваха: “Бийте ги учителите, мама им стара!”.
Да, най-големите нещастници в света сме. Учениците ни също били нефелни, според друго изследване. А и как е възможно нещастни хора да отгледат бодри, ведри и копнеещи за знания ученици. И в социалните мрежи няма отговор дали това се случило някъде.
Един математически конкурс за второкласници преди година вдигна лек шум, но толкова лек, че вятър не се появи. „ В махалата за митинга на всеки раздали по едно знаме и две кебапчета. След митинга 15 от знамената били изхвърлени, а в махалата донесени 35. Колко кебапчета са били раздадени?“ Това беше задачата. Кебапчийската култура, изскочила от социалните мрежи, така е блъснала горките второкласници, че напълно ги разбирам, ако изберат да рисуват мустаци на някой национален герой или просто да го обръснат, вместо да се занимават с митингуващи кебапчета, които се блъскат в разпрани знамена и падат в чинията.
Бийте ги, мама им стара!
