Проф. Иванов от УМБАЛ „Свети Георги”: Заради заседяването пред екраните деца говорят с интонация от анимации

Родителската интелигентност помага в установяването на аутизма, казва началникът на Клиниката по педиатрия

Новите технологии „стимулират“ развитието на болестта

На 2 април отбелязваме Световния ден на информираността за аутизма. Разговор с проф. д-р Иван Иванов, началник на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги”, който има немалко опит и трудове по темата.

– Проф. Иванов, кога най-рано започват да се появяват симптомите на аутизма и какви са знаците, по които да можем да забележим нетипичното поведение на детето?

– Първите симптоми, които се свързват достоверно с по-висока честота на аутизъм са още във втората половина на първата година, тоест от 6 до 12-месечна възраст. Такива са обикновено липса на зрителен контакт или прекалено втренчен зрителен контакт; монотонна игра с играчки; липса на поглед към предмет, за който си го запитал; детето не обръща внимание при повикване или съвсем за кратко и след това се разсейва; не изпълнява команди. Родителите по-често не ги отчитат и не се замислят за тях. Особено, когато детето попадне в непозната обстановка. То не знае как да реагира, не гледа родителя, за да се води от неговата реакция.

Посочването с пръст към желан и интересен предмет е важна проява на споделеното внимание, която много често липсва при деца с разстройство от аутистичния спектър.

Най-вече родителите се обръщат към специалисти по повод забавено речево развитие. Ние правихме 4-годишно  проучване, при което се оказа, че 94% от родителите на деца с това разстройство се обръщат към лекар, само заради речево развитие, без да отчитат други проблеми. Когато ги информираме и върнат лентата назад, анализират и се съгласяват, че децата им имат и други проблеми. Нe ги притесняват хиперактивността, нарушенията в социализацията и връзката с другите деца, липсата на интерес към книжки и разказване на приказки, еднообразната игра, напевното безсмислено вокализиране и много други особености в поведението.

– Защо зачестяват случаите на аутизъм?

– Допреди десетина години с трудност се приемаше, че аутизмът засяга 1 на 100 деца, а последните данни са, че са 1 на 50. Всички тези статистики идват от Америка, където  работят с единна класификация в мрежа от центрове в няколко щата. Вероятно има два фактора, които водят до по-честа диагноза. Ако знаем нещо по-добре, ние диагностицираме по-добре. Доскоро децата с аутизъм се диагностицираха предимно като такива със забавено речево или нервно-психическо развитие и особености в поведението. Възможно е и реално повишаване на честота на заболяването, но това се доказва трудно. Вероятно това е свързано със съвременните технологии – с увеличеното екранно време, което имат децата. Преди 100 години, когато е нямало телевизия, едно дете, когато се разтревожи, майката го взима в ръце, започва да му пее, да го гледа в очите, да го  гали, за да го успокои. Тази комуникация е уникална и не се повтаря. Сега, когато детето стане неспокойно, майка му дава смартфона, пуска „Пчеличката Мая” или някакво друго предаване. Детските предавания са цветни, приятни, атрактивни, с много хубава музика, с перфектна интонация, детето гледа втренчено, няма комуникация и не тренира взаимодействия с никого. Смартфонът и телевизорът не дават обратна връзка към детето. Така че, ако има нещо, което може да повишава честотата на аутизма, са технологиите. Не се оценява личната комуникация. Разбираме това много лесно, когато детето дойде при нас и започне да говори с интонацията, която чува от екрана или да изрежда цифрите от едно до десет на английски без реално да може да брои.

– Каква е първата реакция на родителите, когато научат за диагнозата, отрицание ли?

– Да, естествено. Опитът ни с амбулаторни пациенти е, че когато кажеш на родителя, че детето има такъв проблем, особено преди 3-годишна възраст, обикновено те не се връщат втори път. Търсят някой, който да им каже, че няма нищо подобно. Сравнително малко са родителите, които приемат диагнозата и започват да се борят. Ключово значение за ранната диагностика, и особено за ранната терапия, е интелигентният родител. Не като образование, а като възможност да си познаваш детето, неговите реакции и да намериш най-правилния подход. Самозалъгването забавя диагнозата и терапията. Освен това терапия на комуникацията и речта може да започне още преди поставяне на сигурна диагноза.

 – Как протича един преглед на дете, за да го диагностицирате?

– Една от първите статии, които писахме по темата излезе преди 6-7 години. Тогава все още аутизмът беше недобре познат от лекарите и трябваше да изработим методика. Обичайно е децата с аутизъм са по-шумни. По време на преглед педиатрите правят едновременно две неща – докато задават въпроси на родителя и записват отговорите, те гледат поведението на детето – дали е спокойно или хиперактивно. Отношението му към родителя, как се обръща към него, когато го повикат, дали го поглежда или не, каква е реакцията към команди.

След това наблюдаваме по какъв начин детето играе. Когато му дадеш кубчета, то често ги нарежда на верижка, а не строи кули или къщички. Когато играе с количка или влакче, вместо да ги бута, да издава звуци и да се вживее в играта, то започва да върти гумите, да ти оглежда отстрани, да ги мирише. Това не е функционална игра. Когато му дадеш книжка, то често няма интерес или започват да я разглежда под различен ъгъл, да я гали, лапа или хвърля. Сменяме с друга игра, за да видим какъв е интересът към новото. Обикновено аутистите не обръщат внимание на новата игра, след като са свикнали със старата.

В България вече има достъпно за всички родители приложение за смартфон, което показва дали детето е с повишен риск за аутизъм. „M- CHAThat” е най-често използваният в света скрининг за аутизъм. Преведен е на български от психоложката доц. д-р Севджихан Еюбова. Всеки може да си го свали от Google Play и да го приложи да на неговото дете. За доказване на диагнозата при случаи с повишен риск, но без убедителна симптоматиката, които изискват много повече време, материали и обучение.

Самото диагностично изследване продължава над 2 часа и е доста трудоемко. С широко въвеждане на DSM-5 отпадна долната възрастова граница  за поставяне на диагнозата. На 24 месеца симптомите са достатъчно ясни.

– Какъв напредък може да се постигне в резултат на адекватно и навременно лечение?

– Аутизмът няма излекуване. Не може да дадеш нещо на детето и то повече да не е аутист. Децата остават с някакви дефицити до живот. Лечението се състои предимно от педагогически методики: да се упражняват неща, които обичайно би трябвало да прави на възрастта, на която е. Има логическа последователност на задаването на нови задачи и е важно да бъдат „натуралистични“, т.е. свързани с ежедневнието и обичайната среда на живот. Има добри методики за подобряването на комуникацията. Целта е детето да те погледне в очите, да се поинтересува от теб, да започне взаимодействие. Когато му подаваш кубче, то да ти дава кубче – реципрочност. След това да започнеш да обогатяваш тази игра. Първо кубче, след това топка, после нещо друго и то да не губи интерес. Тези упражнения могат да станат и с деца, които не са вербални. Има  система за комуникации с картинки. Важни са и логопедичните практики. Децата с аутизъм не комуникират с другите не защото не могат, а тъй като нямат желание. Те не разбират света около себе си и са го изолирали. Има и много тежък аутизъм, който се изразява в нулев контакт със света. Тези деца често стават агресивни за другите и за себе си. Там вече се иска много сериозна психиатрична подкрепа и заведения, които могат да своевременно да консултират и лекуват.

Аутизмът поставя на изпитание родителската интелигентност, мотивация и устойчивост. Той е предизвикателство и за обществото като цяло с оглед приемането на тези деца и осигуряването на адекватно обучение и социализация. От друга страна, добре е всеки от нас да е на 10% да е аутист, за да живее собствения си живот, а не живота на другите.