Най-търсената професия е Работник в растениевъдството, показва проучване на потребностите от работна сила в Пловдивско за 2026 г., представено на Областната комисия по заетост
81% от работодателите в региона не планират да наемат нови кадри през следващите дванадесет месеца. Това стана ясно по време на заседание на Постоянната комисия по заетост към Областния съвет за развитие на област Пловдив, на което бяха представени резултатите от анкетното проучване на потребностите от работна сила.
Анкетното проучване, проведено в периода 30 май – 30 юни 2026 г., обхваща 302 работодатели от областта. Данните показват устойчива стабилност в заетостта, но и ясно изразена предпазливост към разширяване на персонала. Освобождаването на персонал се дължи основно на естествени причини като пенсиониране и изтичане на срочни договори, което показва липса на масови съкращения и относителна стабилност в региона.
Проучването разкрива значими структурни промени в търсенето на кадри. Най-търсената професия за 2026 г. е „Работник в растениевъдството“, като заявената потребност достига 2039 души. Това е рязко увеличение спрямо предходната година. Силно търсене се наблюдава и при техническите и производствени кадри, включително машинисти, оператори и техници. Логистиката и транспортът също бележат значителен ръст, като потребността от шофьори достига 1197 души – многократно повече спрямо 2025 г. Секторът на услугите и търговията остава водещ, а професии като сервитьор, барман и търговски представител продължават да бъдат сред най-търсените.
Средносрочните прогнози показват засилено търсене на специалисти с висше образование като най-желани са машинните инженери – 1621, икономистите – 1542, лекари – 1057, медицински сестри – 1088 и администрация и управление – 1015.
Работодателите поставят много високи изисквания към персонала като изискват от тях самоконтрол и дисциплина (83,3%), работа в екип (78,9%), комуникативни умения (75,4%) и умения за решаване на проблеми (70,6%). В същото време посочват липсата на достатъчна квалификация у кандидатите, както и ниската мотивация за работа. Това е трайна тенденция, която показва несъответствие между образователната подготовка и реалните нужди на бизнеса. Въпреки това повече от половината работодатели не смятат, че са необходими обучения за развитие на тези компетентности, което разкрива противоречие между очакванията към работната сила и готовността за инвестиции в нейното развитие.
Около половината работодатели остават несигурни дали в следващите пет до десет години ще възникнат нови професии или ще изчезнат съществуващи, което показва ниска стратегическа готовност и несигурност в бизнес средата.
