Малки и големи издателства се втурват да пишат буквари, зарибяват директори с грандиозни отстъпки
За каква свобода говорим, когато училището трябва да направи единна заявка, недоумяват учители
За да има променени учебници според новия закон за училищното и предучилищно образование, който депутатите окончателно приеха, най-късно до края на ноември проектите на издателствата трябва да бъдат внесени за одобрение в МОН. За целта обаче се чака заповедта на министър Тодор Танев за преработка.
„Ако законът влиза с темпа, с който досега се работи, ще има време да се справим. Стандартите и програмите са готови отдавна като проект и са на сайта на МОН. Бяха подложени на широко обществено обсъждане и няма да се пишат изцяло сега, а само ще се коригират. Така че издателствата имаха възможност да се подготвят, за да реагират своевременно според новите учебни програми за 1 и 5 клас”, коментира представителят на „Просвета” за Пловдив Красимира Брайкова.
Тя прогнозира, че големите издателства, които са отдавна на пазара, ще се справят. Трудността ще е за по-малките, които нямат големи редакторски и методични отдели.
Тези предложения, които министерският отдел е одобрил и определи, че отговарят на държавните образователни изисквания, в края на януари трябва да бъдат предложени да учителите, за да се запознаят с тях и да ги класират. По правило всяко издателство носи в училище по един екземпляр и учителят избира този, който най-много му допада, съобразно нивото и способностите на неговите ученици. Крайният срок за подаването на заявките е 15 март.
За каква свобода на избора говорим, какво като броят на учебниците по предмет е без ограничения, като ние няма да имаме крайната дума и пак няма да е сигурно, че ще работим по-най-доброто за нас, коментират учители. Причината е много проста – училището трябва да направи единна заявка, така че предстоят кавги в колективите, защото колкото педагози – толкова и мнения. В крайна сметка решаващата дума ще е на директора.
Именно затова много от издателите са се насочили директно към школските шефове и оферират повече от изгодни условия. Някои дори предлагат наполовина по-ниска от коричната цена, чува се и за пари в брой, а трети предлагат срещу избрани учебници купища безплатни помагала, табла и електронни варианти.
Издателите уверяват, че новите варианти ще бъдат по-разбираеми, тъй като вървят към опростяване.
„Най-спорен е букварът. Родители и медии много обичат да критикуват текстовете в него, но забравят, че той е специфична обучителна книга, която има за цел да научи детето да чете. Да вземем пример с един от дискутираните текстове е с джипа, джапанката и тенджерата. Колко думи в българския има с „дж” – максимум 20. Как да съставим смислен текст с тях? Как да римуваш джуркам или джоб? Същото е с „дз”. В новите буквари се предвижда нов ред на буквите. Литературните четива са в читанката и са за следбуквения период. При ограмотяването зрителното поле, което е 80 градуса, се свива, за да може след това съзнателно да се разширява”, обяснява Брайкова.
Води се дебат и срещу наизустяването на правила и дефиниции. Доводът против заучаването на готовите формулировки е липсата на функционална грамотност у децата. Те рецитират правила и формули, но не умеят да ги прилагат, затова трябва да има предвидени такива упражнения, коментират учители. Те са на мнение, че към всяко ново знание следва да има предвиден минимум един час за затвърждаване.
Според статистиката в момента в начален курс се ползват 135 учебника, в прогимназията – 128 и 231 – в гимназиален етап.
