Второкласниците от ОУ „Христо Ботев” в Раковски сами проверяват писмените си работи, но с червено. Първолаците от ОУ „Алеко Константинов” и техните родители подкрепя деца в нужда
Диктовката съвсем не е мъчение, а приключение. Или поне за второкласниците от ОУ „Христо Ботев” в Раковски. За новата практика при провеждане на това упражнение разказаха старши учителите от начален етап в училището на Регионална конференция, организирана от РУО в Марково.
„Идеята се роди при входящата диагностика по български език. Когато казах: Чуйте диктовката“, класът отвърна като един: „Ужас”. Това ме накара да потърся нов подход към диктовката, която влиза не само в междинната и изходящата диагностика, но и в националното външно оценяване. За да стане интересна и децата да не се страхуват. Целта ми беше да я превърна в приключение”, разказва Ангелина Генчева.
Докато децата пишат под диктовка, учителят посочва на листчета критериите за оценка. Проверката обаче не прави той, а учениците. При това не с червена химикалка, тъй като този цвят стресирал децата и те невинаги обръщали внимание на грешките си. Задача на преподавателя се свежда до това с мултимедията да проектира текста, даден за диктовка, след което децата започват да следят какви са пропуските им. На въпрос честни ли са при проверката, Генчева обяснява, че след като всяко дете провери своята, разменя писмената работа с тази на съученика си в съседство. Така много от второкласниците подобрили и краснописа си, след като получили критики от рода на: „не ти разчитам буквата”. Освен за самооценка, този подход развивал и умения за работа в екип.
Как добрата комуникация с родителите може да ги превърне в партньори на училището и те да станат неразделна част от живота на класа. Началният учител Марияна Найденова от ОУ “Алеко Константинов” представи пред колегите си от региона дейността на клуба от началото на учебната година до момента и реализираните благотворителни в подкрепа на деца в неравностойно положение. Майките и татковците на децата от 1 б клас са обединени в клуб „Заедно можем всичко“.
„За всеки празник изработваме характерни за него изделия – мартеници, картички, сувенири. Продаваме продуктите и даряваме парите. Досега сме подкрепили Ники и Александра, които страдат от ДЦП. Връщаме част от усмивките на децата и техните родители, а същевременно се учим да бъдем добри и съпричастни“, казва Марияна Найденова. И благодари на родителите, които винаги отделят време, за да участват в арт работилниците и базарите.
