При около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Това показва изследване на Института за пазарна икономика.
Проучването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение. През 2026 г. индексът общо за страната е 54,4 точки.
В област Пловдив има сравнително високо съответствие по отношение на индустрията, но приемът в строителството е раздут, а в транспорта –недостатъчен.
Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Разград (68,2 т.), Добрич (64,8 т.) и Русе (63,8 т.), където раздутият в почти цялата страна прием в селскостопански професии отговаря на заетите в местната икономика.
На другия полюс са Габрово (30,1 т.) и Смолян (28,3 т.), където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика (най-вече в професиите, свързани с ИТ сектора) и недостиг на кадри за индустрията.
Столицата е на осмо място. При нея съответствията са в ниските стойности на приема и заетостта в селското стопанство и на високите – в ИКТ сектора. Същевременно приемът в строителството и транспорта е малък в сравнение със заетостта.
В шестте основни сектора, обхванати от изследването – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, ИКТ – са съсредоточени над 60% от всички ученици в професионално образование. Разминаванията по сектори са сериозни:
В селското стопанство – 7% от приема, но едва 4% от заетите с ППК;
В преработващата промишленост – обратно: 34% заети с ППК, но само 13% от приема;
В строителството – високо търсене (8% заети), но нисък прием (4%);
В транспорта – 12% заети, при под 3% прием;
В хотелиерството и ресторантьорството – свръхприем (15%), но по-малка заетост (8%);
В ИКТ – 18% от приема, но под 3% от заетите с ППК.
Данните показват голям дял на професиите, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки професии (например в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например в хотелиерството и ресторантьорството).
От анализа се налага изводът, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. Оттам идва и необходимостта от реформи в няколко направления:
Планиране на приема: по-ясни механизми за планиране на приема, базирани на данни за заетост, демография и икономическа структура, допълнени с възможности за трансфер между професии.
По-широко отраслово образование: вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения.
Професионално ориентиране: информираният избор на професия е ключов за съответствие с реалните възможности.
Развитие на дуалното обучение: ученето чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация. Дуалното обучение е съсредоточено предимно в техническите и индустриалните професии. Най-много ученици в дуална форма през 2026/2027 г. има в „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ – 312 ученици, което представлява над една трета от всички места в професията. Следват „Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето“ с 208 ученици, „Готварство“ със 169, „Автомобилна техника и мехатроника“ със 143, „Ресторантьорство и кетъринг“ със 130 и „Хибридни и електрически пътни превозни средства“ също със 130 ученици. Въпреки това, дори при най-популярните професии, дуалното обучение често обхваща малък дял от приема. Така например в „Готварство“ едва около 8% от учениците ще се обучават чрез работа, а в „Ресторантьорство и кетъринг“ – под 9%. Подобна е ситуацията и в ИТ сектора. Въпреки значителния ръст на приема в професии като „Разработка на софтуер“, „Компютърни системи и технологии“ и „Интелигентни системи“, дуалното обучение почти липсва. При „Компютърна графика“, където приемът е 650 ученици, няма нито едно място в дуална форма. При Ра“зработка на софтуер“ дуалното обучение също е с ограничен обхват (2%). Това показва, че връзката между бизнеса и професионалното образование в сектора остава по-слабо развита.
Една от основните причини за ограничения обхват на дуалното обучение вероятно остава трудността при намирането на работодатели, готови да участват активно в процеса. Дуалната форма изисква ангажимент от страна на фирмите – осигуряване на наставници, работни места, оборудване и време за обучение, реално участие минимум три години след заявката (дуалната паралелка се сформира при започването на средното професионално образование в 8. клас, но дуалното обучение се реализира само в 11. и 12. клас). За малките предприятия това често е трудно постижимо, а при част от големите компании липсва достатъчен стимул за инвестиция в средното образование.
Системата на професионалното образование продължава да бъде ориентирана основно към поддържането на паралелки, а не към реализацията на учениците. Това се вижда особено ясно в професии с масов прием, но слаба връзка с пазара на труда. Именно тук дуалното обучение би могло да играе ролята на естествен коректив – работодателите биха участвали само там, където реално има нужда от кадри.
Без подобни промени професионалното образование ще продължи да произвежда несъответствия – едновременно недостиг на кадри в икономиката и затруднена реализация на част от завършилите, се казва в анализа. Това вече не е само образователен проблем, а ограничение пред икономическото развитие, производителността и регионалния растеж на страната.
