Националната конференция „Език свещен“ излезе с декларация за създаване на Български национален културен институт
„Трябва да върнем българския език там, където е мястото му, той е нашата идентичност. Нужни са ясни параметри как да градим нашето духовно пространство, но за целта трябват здрави устои тук, в България“.
Това каза в обръщението си към участниците в Националната конференция за българския език „Език свещен“, чийто домакин бе Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, президентът Румен Радев. Той посочи, че в момент, когато България е раздирана от вътрешнополитически противоречия и външнополитически страсти, дебатът за езика е повече от необходим, тъй като той не е просто средство за комуникация.
Държавният глава посочи, че едва ли всички живеещи в чужбина българи ще се завърнат у нас, но това не значи да отпаднат от българското духовно пространство.
„Успехът на всеки българин е изключително важен, защото той утвърждава името на България. Особено когато говорим за инвестиции и иновации“, каза Румен Радев.
Изграждането на Български национален културен институт, който да обедини усилията за популяризиране на българския език и културно-историческото наследство, на преподавателската и изследователската работа на учените българисти в чуждестранните висши училища и у нас, обменът на добри практики, опит и резултати от изследвания. Около решението за създаването му се обединиха участниците в конференцията. В заключителната декларация е записано, че създаването на Института трябва да бъде постановено със закон, като се определят начините му за устойчиво финансиране и единодействието на всички институции в България – НС, МС, министерствата на образованието и науката, на външните работи, на културата, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, както и с научните общности, културните институти и българистите в страната и чужбина.
Конференцията, на която взеха участие университетски преподаватели от цялата страна и която бе посветена на преподаването, съхранението и перспективите пред българския език у нас и в чужбина, бе организирана по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Дискутирана бе потребността от утвърждаване на културно-историческата роля и настоящата позиция на кирилицата и съвременния български език.
„Форумът изразява убеждението на десетки учени, експерти и творци за приоритетното място на българския език, литература и култура в националната политика и в секторните политики. Светът и другите не ни познават, не ни разбират“, заяви вицепрезидентът.
Държавният глава подкрепи идеята и посочи, че трябва да се изработи стратегия за работа с общностите ни зад граница, която да се развие в конкретни програми и да се финансира с ясни механизми.
На събитието присъстваха министърът на образованието акад. Николай Денков, зам.-министър Мария Гайдарова и Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“.
„Имате пълна институционална подкрепа в лицето на Министерството на образованието. От всичко, което чухме по време на изказванията, стана ясно, че липсват две неща – координация между институциите и международна видимост“, каза акад. Денков и предложи към името на Института да се добави „образователен“. Той направи преглед на всички дейности и национални програми от 2014 година насам, касаещи българския език и културно наследство, подкрепа на Българските неделни училища зад граница, както и стипендиите за обучение, предоставяни от българската държава.
