Националната конференция „Език свещен“ излезе с декларация за създаване на Български национален културен институт

„Трябва да върнем българския език там, където е мястото му, той е нашата идентичност. Нужни са ясни параметри как да градим нашето духовно пространство, но за целта трябват здрави устои тук, в България“.

Това каза в обръщението си към участниците в Националната конференция за българския език „Език свещен“, чийто домакин бе Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, президентът Румен Радев. Той посочи, че в момент, когато България е раздирана от вътрешнополитически противоречия и външнополитически страсти, дебатът за езика е повече от необходим, тъй като той не е просто средство за комуникация.

Държавният глава посочи, че едва ли всички живеещи в чужбина българи ще се завърнат у нас, но това не значи да отпаднат от българското духовно пространство.

„Успехът на всеки българин е изключително важен, защото той утвърждава името на България. Особено когато говорим за инвестиции и иновации“, каза Румен Радев.

Изграждането на Български национален културен институт, който да обедини усилията за популяризиране на българския език и културно-историческото наследство, на преподавателската и изследователската работа на учените българисти в чуждестранните висши училища и у нас, обменът на добри практики, опит и резултати от изследвания. Около решението за създаването му се обединиха участниците в конференцията. В заключителната декларация е записано, че създаването на Института трябва да бъде постановено със закон, като се определят начините му за устойчиво финансиране и единодействието на всички институции в България – НС, МС, министерствата на образованието и науката, на външните работи, на културата, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, както и с научните общности, културните институти и българистите в страната и чужбина.

Конференцията, на която взеха участие университетски преподаватели от цялата страна и която бе посветена на преподаването, съхранението и перспективите пред българския език у нас и в чужбина, бе организирана по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Дискутирана бе потребността от утвърждаване на културно-историческата роля и настоящата позиция на кирилицата и съвременния български език.

„Форумът изразява убеждението на десетки учени, експерти и творци за приоритетното място на българския език, литература и култура в националната политика и в секторните политики. Светът и другите не ни познават, не ни разбират“, заяви вицепрезидентът.

Държавният глава подкрепи идеята и посочи, че трябва да се изработи стратегия за работа с общностите ни зад граница, която да се развие в конкретни програми и да се финансира с ясни механизми.

На събитието присъстваха министърът на образованието акад. Николай Денков, зам.-министър Мария Гайдарова и Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“.

„Имате пълна  институционална подкрепа в лицето на Министерството на образованието. От всичко, което чухме по време на изказванията, стана ясно, че липсват две неща – координация между институциите и международна видимост“, каза акад. Денков и предложи към името на Института да се добави „образователен“. Той направи преглед на всички дейности и национални програми от 2014 година насам, касаещи българския език и културно наследство, подкрепа на Българските неделни училища зад граница, както и стипендиите за обучение, предоставяни от българската държава.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.