Преподавателите по изобразително изкуство Венци и Катаржина Пирянкови превръщат селото в открита галерия – 160 портрета на звезди и местни хора са атракцията на проекта „Стенна живопис”
Светът не познава нашите герои, но те познават света като никой друг, казват художниците
Обама и Кралица Елизабет, Бриджит Бардо и Марлон Брандо, Стоичков и Джон Ленън, Меркел и Маргарет Тачър. Този неповторим микс от звездни имена може да се види не къде да е, а върху дуварите на селските къщи в Старо Железаре. Изгорелите от слънцето тухлени къщи в селото с идеално варосаните външни стени са се превърнали в безкрайно платно за черно-бели портрети. В продължение на един месец полски ученици, повечето от които вече са приети в художествената академия в Познан и други престижни университети по цял свят, пресъздават с акрилни бои портрети на известни личности, а редом до тях са местните герои от селото. Старо Железаре вече е толкова известно, че туристите, които идват в Хисар или Старосел, не пропускат да се отбият да видят и галерията на открито.
Проектът всъщност е иницииран от артистичния дует Катаржина и Венци Пирянкови, които живеят в Познан. Венци е възпитаник на Художествената гимназия в Пловдив, но довършва образованието си в Полша, където среща своята половинка и остава там. Двамата са вече 20 години заедно и създават своя школа по изобразително изкуство, в която подготвят кандидат-студенти. Идеята за стенна живопис им хрумва миналото лято, когато решават да реализират проекта „Село на индивидуалности”.
Къщата, която днес вече е арт галерия, е наследство от бабата и дядото на Венци. Той решил да я реставрира и да я превърне в център за съвременно изкуство. През целия месец юли най-талантливите ученици от школата рисували по стените на оградите и къщите в родното село на Пирянков.
„Хората, нарисувани един до друг, никога не биха се срещнали, но чрез изкуството срещата на различни култури и далечни един от друг светове става абсурдно възможна. Изчезва изкуственото разстояние между селските баби и кралица Елизабет, пристига от миналото Айнщайн, който така естествено се озовава в бъги, теглено от магаре. Тук са също Индира Ганди и Фидел Кастро, посетили селото през 70-те години на миналия век, придружени от тогавашния държавен глава Тодор Живков”, обяснява идеята на проекта Венци Пирянков.
Върху стената на центъра за изкуство е изобразен дядото на Венци – Вълко Пирянков, като съветник на държавните глави на Израел – Шимон Перес, и на Палестина – Ясер Арафат. На други стени се появяват икони като Уди Алън, Франц Кафка, Мерилин Монро, Салвадор Дали, Шопен, Коперник, Хичкок.
„30 години бях краварка. Без животни не мога. И най-вече без магаре. Три съм сменила. Затова исках да ме нарисуват с магаре, а до мен да е Бриджит Бардо. Знам, че и тя обичала животни, но не вярвам да е яздила магаре, та затуй я нарисуваха с кон”, обяснява Стефана Господинова, която е горда, че е изписана в черно-бяло до сексимвола на миналия век – френската актриса и модел.
Осемте млади художници от Познан разпалено обясняват, че са впечатлени от гостоприемството на местните, които даже им носели чушки, домати, праскови и ябълки, докато рисуват. Намираме Мария пред къщата на Ангел Исаев, който поискал да го нарисуват с цар Борис III, когото много уважавал. Двамата му сина пък са изобразени с техните кумири – Христо Стоичков и Джон Ленън.
Венци Пирянков нарисувал 42-годишния Янко Иванов редом до Марлон Брандо, а край тях – гълъби и кокошки. „Харесвам го като актьор. Падам си по мафиотските филми, затова поисках да съм до него, а понеже гледам животни, трябваше и тях да ги има на дувара”, обяснява наперено мъжът, който се опитва да изглежда наперено като кумира си.
„Тъжното е, че тази общност от възрастни хора започва да изчезва. Те са прекрасни – всеки с характера си и уникалната индивидуалност на всяко лице. Обожаваме да ги снимаме, да хващаме типични за тях ситуации. В това има нещо много автентично, което ние, хората от града, които се определяме чрез модерността, сме изгубили. Светът не познава нашите герои, но те познават света като никой друг”, казва Катаржина. Именно тя фотографира хората и дава снимките на учениците си, за да рисуват.
В началото всички гледали пришълците от Полша резервирано, но сега вече имало поръчки за 10 години напред, казва Венци. Догодина смята да покани на лятна практика при себе си и ученици от Художествената гимназия „Цанко Лавренов”, за да работят заедно с полските им връстници.
