Под съпровода на гайди и развети знамена шествието тръгна от площад “Съединение” и стигна до паметника на Петлешков, въстаници дадоха клетва пред род и родина
С шествие и полагане на венци и цветя пред паметните плочи на героите от 1876 година пловдивски ученици почетоха героите на Априлското въстание. В честването по повод 147 години от избухването му взеха участие ученици от ОУ “Душо Хаджидеков”, ОУ “Васил Петлешков”, ОУ “Кочо Честеменски”, ПГ по електротехника и електроника и комитет “Родолюбие”.
Под съпровода на гайди и развети знамена шествието тръгна от площад “Съединение” и спря пред паметната плоча в подлеза на бившата аптека “Марица”, където се е намирал затворът Таш капия.
„В него са пращали всички арестувани след въстанието – най-вече жени, деца. Условията са били изключително тежки. На 8 юни първите осъдени губят живота си. Задържаните са били толкова много, че в затвори са превръщани съседни ханове и храмове. За това, което се е случвало, първи надига глас княз Церетелев, после и Скайлер вижда и разказва за зверствата. Сред задържаните са Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Душо Хаджидеков. Нека не забравяме, че ако не беше 20 април 1876 г. нямаше да има 3 март, 6 септември, 22 септември. Затворите, за радост, не са запазени, но ние сме длъжни да се поклоним пред саможертвата”, каза директорът на Историческия музей Стоян Иванов. След словото му участниците в шествието поднесоха цветя и запазиха минута мълчание в знак на почит.
Втората церемония бе пред паметната плоча на бившата Узун чаршия, където Кочо Честеменски и братя Димитър и Петко Свещарови запалват дюкяните си, за да дадат началото на въстанието. Вълнуващи думи към децата отправи Марияна Мирчева, родственица на Свещарови: „Тук сме с чувството на национална гордост, че помним. Помним саможертвата за свободата, която е изплатена с най-високата цена – кръвта на нашите предци. Паметниците не са на мъртъвците, а за нас – живите. Да възкресяват чувствата ни, да напомнят, че не трябва да забравяме великото дело на априлци”.
По-късно бяха поднесени цветя пред паметника на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина, а пред монумента на Васил Петлешков членовете на комитет „Родолюбие“ беше направена възстановка на „Пиянството на един народ”. Въстаниците се заклеха пред знамето, пушките запукаха, извадиха сабите, припомняйки думите от Кървавото писмо на Тодор Каблешков.
