„Пред строгия взор на Ботевия паметник сме длъжни да бъдем до болка искрени за нашето настояще и отговорни за бъдещето на българската нация“, каза в словото си пред паметника на поета-революционер в Цар-Симеоновата градина доц. Тодор Радев от Пловдивския университет

Стотици пловдивчани отдадоха почит пред паметника на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина по повод 173-тата годишнина от рождението на поета-революционер. В церемонията взеха участие почетни формирования от Пловдивския гарнизон – Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“.

Слово за делото и живота на Ботев произнесе доц. д-р Тодор Радев от катедра “История и археология” към Философско-историческия факултет на Пловдивския университет.

„Да се мисли, пише и говори с пълна откровеност за Христо Ботев е върховно интелектуално изпитание. Този базисен за просветеното съзнание проблем сякаш не съществува за шаблонната фразеология, натруфила казионните мероприятия, посветени на великото Ботево безсмъртие. Зад помпозните минали и настоящи ораторски напъни от най-левия до най-десния политически полюс прозира безскрупулната амбиция да се получи както обществена инициация за упражняваната власт, така и илюзорна Ботева индулгенция за уж неизбежно съпътстващите я грехове. Това публично лицемерие видимо е опротивяло на нашето младо гражданско общество, търсещо в националните символи спасително упование за българското бъдеще. И ако в душите ни е останала поне частица неподправена човешка съвест, пред строгия взор на Ботевия паметник сме длъжни да бъдем до болка искрени за нашето настояще и отговорни за бъдещето на българската нация. Всеки друг подход, дори да не подозира грозящата го опасност, е безнадеждно осъден да попадне под гилотината на Ботевия публицистичен сарказъм с клеймото на „смешен плач“, обърна се историкът към пловдивчани.

Той припомни, че издигането на Ботев в пантеона на българската историческа памет не се случва отведнъж. Основополагаща е ролята на Захари Стоянов и Стоян Заимов, които срещат съпротивата на Българското книжовно дружество.

„Той, заедно с Васил Левски, е канонизиран едва в годините след Първата световна война, когато поствъзрожденската националнообединителна кауза претърпява катастрофа. Тогава българското обществено съзнание ги издига като метафизична алтернатива на появилата се политическа класа”, каза още историкът.

И завърши с думите, че във времената на псевдокултура и глобализация символът Христо Ботев е призван да бъде непревземаема крепост в защитата на нашата идентичност.