Десетки деца и ученици почетоха 151-та годишнина от трагичната гибел на Васил Левски пред паметника му в Пловдив

„Левски е мотивация за постигане на мечти и цели“, каза в словото си зрелостничката от МГ Магдалена Стоева

Десетки пловдивчани, деца от детски градини, ученици, граждани, представители на образователни и културни институции, политически и обществени организации почетоха днес 151-та годишнина от трагичната гибел на националния ни герой, идеолог и ръководител на българското националноосвободително движение Васил Левски.

Денят за възпоменание започна в храм „Св. св. Петър и Павел“, където бе отслужена панихида. В поклонението пред паметника на Апостол на централната алея на Бунарджика взеха участие представителни военни формирования, членове на Общински комитет „Васил Левски” и Комитет „Родолюбие”.

Слово по повод 151-та годишнина от гибелта на Апостола на Свободата Васил Левски произнесе Магдалена Стоева, ученичка в 12 б клас на Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“.

19 февруари. Страшна дата. 19 февруари. Велика дата!

На 19 февруари, преди 151 години, България губи един от най-великите си синове Васил Иванов Кунчев – Левски. Превърнал се в идеал за българския народ, той черпи сили и вдъхновение от огромната си любов към България и мечтата да я види свободна. Апостолът посвещава целия си живот на това дело. Неговото име завинаги ще остане символ на непобедимия български дух и готовност за саможертва.

На този ден се ражда една легенда!

За Апостола на свободата могат да се прочетат стотици творби на бележити български автори, да се гледат филми, както и да продължават да се създават нови и нови.

Още на крехка възраст ние се докосваме до делото му. Оставил трайна следа с революционната си дейност и заслужил своето място в най-светлите страници на нашата история, той се превръща в наш ярък пример, в наша гордост , той ни изгражда като личности, като общност, като нация.

Сметнал монашеската килия за тясна, Левски открива своето място и призвание в борбата за свободата на родината и пробуждането на народа. Въпреки че тогава действията му като проявата на себеотрицание в името на делото, са били неразбрани, той няма капка страх и съмнение, а  само изключително голяма смелост по пътя на голямото дело. Не се предава пред нищо – нито  пред немалкото провали на плановете му , нито  пред предателствата, нито пред здравословните му проблеми. Така освен личност, свързваща се с тежките, но изключително важни първи стъпки към Освобождението, Дяконът се превръща и в модел за подражание. Той учи, както малки, така и големи, да не се предават, когато преследват целите си, а напротив –  да превръщат провала в мотивация за успех. Доказателство за несломимата му личност са и думите на Ботев: “Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическото положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение”. Не само той говори за изключително пленяващата личност на Левски. Всеки един човек, докоснал се дори за малко до него, успява да оцени силния му оптимизъм и вярата в приближаващото Освобождение. Днес ние знаем, че, за да постигне човек, това, което Дякона е направил за своето време, трябва да е необикновен, нестандартен, жертвоготовен, да е готов да се изправи срещу „стихиите“, защото това е  ключът към успеха.

Несъмнено Левски е успял и продължава да намира място в сърцата на всеки един от нас. Той не само е част от нашата велика история, която трябва да помним и да предаваме от поколение на поколение, но и е мотивация за постигането на мечти, цели, успехи на младото поколение.

Днес сме се събрали за събитие, наситено с тъжни емоции. Но това не трябва да ни обезверява, а напротив – да ни вдъхва надежда, че ние можем също да бъдем герои и още повече  – да ни изпълва гордост, че сме наследници на Апостоловото дело.

Като наследничка на потомствени карловци , аз от най-ранна възраст съм закърмена с почит и уважение към този велик българин. Изключително горда съм, че съм имала възможността да се докосна дори малко до неговия живот, до най-съкровеното място на един човек – родния му дом. Всеки път, когато стъпвах в къщата или в параклиса, в който са косите му, ме обземаше страхопочитание и преклонение пред тази велика личност. Самият факт, че детството ми е прекарано там, където Левски се е родил, където за пръв път е оставил отпечатък и от където започва неговата вечна история, ми дава сила и вяра, че мога да постигна мечтите си, точно като него.

Идеите на Левски за равенството между хората, идеята за демократично управление и за човешките права и свободи са описани в неговите около 140 писма и прокламации. Наследство, актуално и до днес. Неговото пътуване не е завършило и ако се вгледаме в нашите дни и нощи, ще съзрем следите от стъпките му навсякъде. Те бродят по земята на милото ни отечество и ще бродят вовеки веков, за да напомнят на всяко поколение какво е неговото предназначение, какъв е смисълът на живота му, да изправят наведени глави и просветляват помътени погледи.

Днес ние имаме честта, гордостта и моралното задължение, споменавайки името му, да се обърнем към идните поколения с надеждата за вечно съхранение на идеите на безсмъртния Апостол на свободата. Нека бъдем достойни негови последователи. Нека бъдем добри българи!

Нека помним и славим делото му – неговият дух никога няма да си тръгне от пределите на нашата скъпа България.

Почитайте, вярвайте и не се предавайте, точно като Дякона!

Поклон пред паметта и делото на Апостола на свободата Васил Левски!

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.