Отхвърлиха проекта за Център за биотехнологии и здравословни храни, подаден от УХТ и подкрепен от ПУ, Аграрния и Медицинския университет
Проектът за изграждане на Център за върхови постижения “Храни и биотехнологии за здраве” на Университета по хранителни технологии Пловдив отпадна от надпреварата за финансиране по програма “Наука и образование за интелигентен растеж“. Той е сред четирите, които са отхвърлени от комисията с оценка от 75.74. Отхвърлен е, защото, въпреки високия резултат, не постига необходимия брой точки по първи раздел от условията за кандидатстване. Той е ориентиран предимно около финансово-административната страна на проектите, като най-много точки по него – 36, се дават за “Оценка на програмите за научноизследователска и развойна дейност в съответната тематична област от Иновационната стратегия за интелигентна специализация”.
Четири пловдивски висши училища се обединиха за изграждане на Център за биотехнологии и здравословни храни. Водещ е Университетът по хранителни технологии, който ще разработва здравословни продукти, подкрепен от Аграрния, Медицинския и Пловдивския университет. Проектът имаше подкрепителни писма от бизнес партньори на вузовете на национално и международно ниво, както и от община Пловдив, която застана зад реализацията на центъра. Според проекта част от парите са за сгради и оборудване, значителното финансирането е за специфична техника и издръжка, за да може центърът да се развие за 6-7 години. Ангажиментът на МУ е по отношение на контрола на храните, микробиологичната оценка, различните чипове за оценка на качеството.
„Има два мининума, които трябваше да прескочим. С единия се справяме повече от добре, но за втория не ни достигат 0.56 точки. В момента решаваме какви действия да предприемем“, коментира зам.-ректорът по международната и проектна дейност на УХТ проф. Николай Менков.
Една от възможностите е университетът да възрази в съда, но в случая няма нарушение на процедурата. Другият вариант е проектът да бъде пренаписан, за да има шанс за финансиране по програмата за регионални центрове за компетентности, която тепърва предстои да стартира.
Вторият отхвърлен проект е за “Център за върхови постижения в областта на персонализация на трансплантациите на органи, тъкани и клетки” на СУ “Св. Климент Охридски, третият е за “Изграждане и развитие на център за върхови постижения Биофотоника и Наномедицина”, воден от Институт по електроника – БАН. Четвъртият проект, който няма да се реализира, е на Медицински университет Варна за “Изграждане и развитие на център за върхови постижения за транслационна и персонализирана медицина за подобряване качеството на живота.
Още през юли м.г. министърът на образованието Красимир Вълчев разкри, че има реален риск по загуба на около 70 млн. лв. за научните центрове.
Три са одобрените проекти, които ще бъдат финансирани със 128 751 962.34 лева.
Най-висока комплексна оценка – 97.18, е получил проектът “Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото” на СУ “Св. Климент Охридски“, който следва да получи близо 30 млн. лева. Проектът на второ място е “Национален център по мехатроника и чисти технологии”, който е и най-скъп – оценен на близо 69 млн. лева. Трети се е класирал Консорциум “Наследство БГ” чрез водеща организация СУ “Св. Климент Охридски”, с проект на стойност близо 30 млн. леве, който обаче е и най-спорен – става дума за център за изследване на лечебните свойства на минералните води.
Има оставен и един резервен проект – на Института по информационни и комуникационни технологии за Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии.
От самото си начало “Наука и образование за интелигентен растеж” бе забавена от слабия капацитет на МОН и множество скандали, като дори се наложи по средата на периода да се създаде нова изпълнителна агенция, която да приеме ръководния орган на оперативната програма. Поради това и тя е с един от най-ниските проценти на усвоени средства – 9.92%, като междувременно страната ни е заплашена да изгуби и средства по нея.
