При задачите за четене с разбиране зрелостниците успешно свързват информация от два източника, но се затрудняват да аргументират дадено твърдение със свои думи

Резултатите от втория задължителен зрелостен изпит ни поставят на 9-та позиция, показват данните на МОН

Пловдив се оказа в топ 3 на матурата по български език и литература, сочат публикуваните днес резултати от задължителните държавни зрелостни изпити по български език и литература и по профилиращи предмети на майската сесия. Челното място е за София-град, а на второ се нарежда Смолян. Зрелостниците от Пловдивска област са получили средно 55,44 точки. Разместване в сравнение с минали години има сред регионите с по-слаби резултати. По български език и литература най-зле са се справили зрелостниците в област Разград, а на втората задължителна матура – в област Кърджали. На втория ДЗИ Пловдивска област заема 9-та позиция с резултат 63,22 точки.

Добър 4,05 е средната оценка на задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература. Зрелостниците са получили средно 52,77 точки от общо 100.

Усредненият резултат на втората задължителна матура по профилиращ предмет е 62 т. и отговаря на оценка добър 4,48. По-високият успех на втория изпит е очакван, като се има предвид, че на първата матура по БЕЛ се явяват всички завършили XII клас (в случая 43 011), а втората е по избор по профилиращ предмет и на нея отиват по-малко на брой и по-мотивирани зрелостници. На втория изпит по предмет от профилираната подготовка са се явили  24 322 младежи. Останалите са положили държавен изпит по професия.

Тази година скалата за превръщането на точките в оценки е различна от прилаганата в периода 2008-2021 г. За да получат среден 3,00, зрелостниците трябва да имат поне 30 точки вместо досегашните 23. Отличен 6,00 получават всички с 95 и повече точки, както и досега. Между 30 и 94,75 точки резултатите са превърнати в оценки по шестобалната система през равни стъпки с точност до два знака след десетичната запетая.

При някои предмети като физика и астрономия, музика и чужд език – ниво А2, максималният брой точки на изпитните тестове е 60, а по чужд език – ниво В1.1. и В1, съответно 80. Крайните резултати на учениците по тези предмети се преизчисляват спрямо максимален брой точки 100, преди да се изчисли крайната оценка. Например ако зрелостник има 42 точки на теста по физика и астрономия, то резултатът му ще бъде изчислен, като 42 се раздели на 60 (това е максималният брой точки по този предмет) и се умножи по 100. Така крайният резултат от държавния зрелостен изпит ще бъде 70 точки. Те се превръщат в крайна оценка по вече обявената скала – в случая много добър 4,85.

Преобладаващата част от зрелостниците имат оценки добър и много добър. Не може да се прави сравнение с представянето на миналогодишния випуск, защото от 2022 г. учебните програми и форматът на изпитите са различни, уточняват от МОН. Това важи особено за втората задължителна матура, която за пръв път е по профилиращ предмет и материалът в нея е на по-високо равнище.

С най-висок среден брой точки са чуждите езици. Сред високите е и средният резултат на втората задължителна матура по математика – 69.19 точки. В другия край се нареждат природните науки, информационни технологии, география и икономика, предприемачество. Сравнително слаб е и средният резултат по изобразително изкуство, което се дължи по-скоро на нисък брой точки на затворените отговори, отколкото на практическата задача.

Няма зрелостник с 0 точки и на двата изпита, но няма и такъв със 100 точки на двата изпита. Максимален брой точки – 100, на някой от изпитите са постигнали 32 зрелостници. С две пълни шестици са 49 зрелостници, а с две отлични оценки – 1651 зрелостници. Две слаби оценки имат 941 зрелостници. Само девет зрелостници имат 0 точки.

На изпита по БЕЛ зрелостниците са се справили с откриването на  пунктуационни грешки в просто изречение, но са се затруднили при пунктуацията на сложно изречение, при членуване на приложението на подлога, при употребата на възвратно притежателно местоимение.

При литературните задачи най-лесно се оказва откриването на проблем, интерпретиран в два откъса от изучени творби, както и свързването на изучени творби с имената на техните автори. Трудности има при откриването на внушение, създавано от комуникативната позиция на говорителя, при съпоставянето на интерпретацията на дадена тема в изучен и в неизучен текст. При задачите за четене с разбиране зрелостниците успешно свързват информация от два източника, но се затрудняват да аргументират дадено твърдение със свои думи. Над 50% от зрелостниците са получили над средния брой точки при разчитането на данни от диаграма.

Тази година за пръв път задачата за създаване на текст даде избор между две теми в два жанра. 89% от зрелостниците са работили по нея – с 10 процентни пункта повече от миналата година. Есе са писали 28 421 зрелостници (66%), а интерпретативно съчинение –  9922 (23%).

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.