Смесеният хор на храм „Св. Марина“, Хорът на момчетата и струнен квартет „Интро“ се качиха на сцената за 85-годишнината на ОУ „Кочо Честеменски“
Преподавателят по музика и поп изпълнител Бонимир Бонев вдигна публиката в зрителната зала на Дома на културата с хитове на Васил Найденов, „Тоника“ и Орлин Горанов
„Чест е да имате патрон като Кочо Честеменски. Радвам се, че съм с вас на днешния празник“. С тези думи се обърна към ученици и учители популярният джаз и поп изпълнител Васил Петров днес от сцената на Дома на културата „Борис Христов“, където ОУ „Кочо Честеменски“ отбеляза своята 85-годишнина. Българският Франк Синатра бе специален гост на събитието за радост на многобройната публика, препълнила залата. Той изпълни композиция на канадския музикант и продуцент Дейвид Фостър с пожеланието „Летете“.
Празникът мина под мотото „Едно училище, едно бъдеще, един мирен свят“. Началото постави Смесеният хор при митрополитския храм „Св. Марина“, който изпълни „Тропар на светите братя Кирил и Методий“, произведения на Добри Христов и Модест Мусоргски. „И аз съм от архивите. Годината е 1978, когато майка ми ме хвана за ръка и ме заведе в най-уютното училище „Кочо Честеменски“, върна се назад в годините един от членовете на хора – Сероп Йозгатлиян, и пожела търпение и мъдрост, „за да превръщате предизвикателствата във възможности“.
Залата стана на крака за химна на Пловдив в изпълнение на Хора на пловдивските момчета, а след това запя заедно с тях „Де е България“. Бурни аплодисменти последваха след емоционалното изпълнение на Ивайла Атанасова и Христо Христов на одата „Кочо“ от „Епопея на забравените“ на фона на исторически кадри с елементи, създадени чрез изкуствен интелект.
Пиеса на виртуозния цигулар и композитор Антонио Вивалди бе поздравът от струнен квартат „Интро“ и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.
Настроението вдигна на макс преподавателят по музика и поп изпълнител Бонимир Бонев. Едва от година той е част от екипа на училището, но вече е сред любимците на учениците, които пяха с него „Приятели“ на „Тоника“, а учителите танцуваха на „Телефонна любов“ и „Светът е за двама“.
Директорът Златка Алдженаби направи задочен поздрав, тъй като по здравословни причини не успя да присъства на празника: „Мислено съм с вас. Благодаря на колегите за енергията, с която поддържат пламъка на просвещението жив всеки ден. Скъпи ученици, бъдете достойни последователи на своя патрон, носете името на училището ни с гордост и не спирайте да мечтаете“.
История на училището
През 1934 г. е отнето и заплатено дворно място за построяване на ново училище в квартал „Матинчеви градини“. Строежът на сградата започва през1939 г. и завършен към края на 1940 г. Сградата е превърната в казарма от март 1941 г. и първи в нея влизат части от немската армия до отиването им на Източния фронт. През ноември 1941г. за първи път постъпват ученици. Занятията започват при 5 паралелки в начален курс и 5 в прогимназията, една група детска градина и една група занималня в прогимназия. След края на войната училището отново е казарма на артилерийския полк до заминаването на Червената армия.
