Липсата на възможност да се явяват на пробни състезания, води до психологическа нестабилност и несигурност, коментира доц. д-р Ивайло Старибратов, председател на комисията за провеждане на националната олимпиада по математика – младша група
– Доц. Старибратов, вие сте председател на комисия за провеждане на националната олимпиада по математика, чиито резултати днес оповестихте. Отразили се пандемията? Как оценявате представянето на учениците?
– Очакванията бяха, че децата ще се справят много добре, защото задачите са близки до материала в училище. Пандемията обаче категорично се е отразила върху подготовката. Липсата на възможност да се явяват на присъствени пробни изпити и състезания, които им помагат да изграждат нагласа за концентрация в условия на конкуренция, води до психологическа нестабилност и несигурност. Образователният процес се състои от три основни момента – „поднасяне“ по подходящ начин на информация; обработка – анализ и синтез; и прилагане на наученото. Уви, с дистанционната форма на обучение се стига само до първия етап. И това категорично води до влошаване на качеството на усвояване на материала. Особено осезателно е при точните науки – математика, информатика и ИТ, както физика и химия.
– А що се отнася до сложността на изпитния материал? Съобразихте ли се с извънредната ситуация, съставяйки задачите?
– Аз съм председател на комисията през последните четири години и с колегите се стараем задачите да бъдат с оптимална степен на трудност. Притеснявам се не само за сегашните 7-класници, но и за следващите поколения, тъй като ще дойдат деца, които никога не са се явявали на състезания. Припомням, че национални олимпиади не се проведоха миналата година за 5 и 6 клас, тази година не се състояха Пролетните математически състезания и олимпиади, освен първият кръг. Не говоря само за олимпиадите и състезанията от Националния календар на МОН, не се проведоха никакви конкурси, които да дадат възможност на децата са изградят нужните умения.
– Какви са наблюденията ви върху ДЗИ по математика. Видяхте ли задачите?
– Като степен на трудност изпитният вариант бе съпоставим с тестовете от предходните години. Задачите са премерени, очаквани като ниво. Повече ме тревожи споделеното от учениците, че основните им проблеми са били преди всичко психологически и недобре усвоени и затвърдени знания. Те са психически лабилни, липсва им състезателният дух за явяване на изпит. И тук трябва да отчетем факта, че случайни зрелостници не се явяват на ДЗИ по математика, в масовия случай говорим за сериозно подготвени ученици. Да изчакаме резултатите, но аз съм песимист, че ще бъдат отлични.
– Възможно ли е да бъдат преодолени дефицитите и как?
– По математика и информатика, изобщо по точните науки, те ще бъдат много трудно преодолими. Ако пропуските могат да се компенсират за две-три години, ще е добре. Системата се нуждае от спешна програма с цел наваксване на дефицитите в резултат на редуването на присъствено и обучение от разстояние в електронна среда – на знания, психологически, социални и емоционални липси. Определено трябва да се върви към малко по-дълги часове, както е в Германия и Англия, където са по 50 минути, 70 минути. Сега учителите препускат, защото имат да предават нови знания, а не остава време за упражнения и затвърждаване на материала.
– Днес един от основните акценти на системата са именно точните науки, изграждат се STEM центрове с цел да бъде привлечен интересът на учениците към тях.
– Математиката иска решаване на задачи, иска практика и време да улегнат. Децата трябва да виждат приложимостта на знанията и уменията.
– В този ред на мисли как коментирате атаките за отмяна на националното външно оценяване, за което неколкократно настояваха различни социални групи и обединения?
– Националното външно оценяване е необходимо именно за диагностика на дефицитите в знанията, но не е достатъчно да се разбере какво са загубили учениците в социалните си умения и по отношение на емоционалната интелигентност. И през отиващата си учебна година продължиха споровете да има ли НВО за 4, 7 и 10 клас. Абсолютно безсмислен въпрос. Няма как да се идентифицира по друг начин нивото на знанията, както и пропуските, освен чрез оценяването им.
