Директорът на ОУ „Р. Княгиня” Мария Гайдарова представи България на международна конференция в Дубровник
Деляна ЛУКОВА
От международна конференция на Европейската асоциация на училищните директори в Дубровник се завърна преди броени дни директорът на ОУ „Райна Княгиня” Мария Гайдарова. Тя бе единственият участник, който представи България на високия форум. Освен това страната ни за първи път участва на конференцията, заедно със САЩ. Гайдарова е директор на елитното пловдивско основно училище от 1998 година. Завършила е Математика и Организация и управление в Софийския университет, както и информатика в Пловдивския. Има PGC in Education, University of Worcester, UK. Носител е на почетния знак на Пловдив, двукратно е награждавана с почетното отличие на МОН „Неофит Рилски”. През тази година Синдикатът на българските учители й връчи приза „Директор на годината 2014”. Автор е на сборници по математика.
- – Госпожо Гайдарова, получихте персонална покана за участие във форума в Дубровник. Как се чувствахте, редом до държави авторитети в областта на развитие на образованието?
- – Почувствах се горда , че съм на събитие от такъв мащаб и че мога да представя и нашите добри практики, защото ние имаме такива, но не се знаят. Все още на нас се гледа се с недоверие, защото общият резултат не е добър. Организацията и програмата бяха на изключително високо ниво. За откриването поздравителен адрес бе пратен от министъра на образованието и спорта на Хърватска, както и от кмета на Дубровник, които декларираха, че развитието на образованието за тях е приоритет. Всички имаме общи проблеми. Децата са навсякъде деца. Проблемът за застрашените от отпадане, с достъпа до образование, с ефективността на образователната услуга съществува не само у нас. Затова по време на работните ателиета и дискусиите стана дума, че трябва да се вкарват новите технологии и иновативни методи на работа, за което обаче голяма част от учителите не са подготвени. Д-р Паси Шалбърг от Финландия, който говореше за училищно лидерство и развитие на глобалната образователна реформа обаче направи уточнение, че не бива да се залита само по технологиите. Защото това отнема човешкия контакт, развитието на емоционалната интелигентност на децата и тези умения, които ние, като учители трябва да им дадем – като това как да общуват заедно.
- – Ключови лектори са били специалисти от средното и висшето образование на различни държави. Какви са европейските тенденции?
- – Знанията като знания в чист вид вече не са достатъчни. Всички заедно трябва да проведем една реформа в образованието, за да бъдем полезни за децата си и да ги научим как да се справят след 10-15 години в динамично развиващото се общество. Програмата бе концентрирана в две направления – лидерството и начините, по които да изграждаме лидерски умения. Участниците бяхме разпределени в работни групи. Обсъждаше се как да правим самооценка на работата си в училище, как да организираме неформални групи за обмяна на добри практики, как директорът да води процесите на промяна в училището. Повечето участници бяха директори – членове на европейската асоциация. Можехме да наблюдаваме работата на конкретни учебни заведения. Впечатли ме мястото, което отделят на музиката и спорта. Българското училище се е насочило главно към резултатите по български и математика, към точните науки, докато в Хърватска творчеството и спортът са акцент, за да изградят децата светоусещане, култура на общуване, да разтоварят негативната енергия и напрежението, да са в добра физическа форма. Ние като че неглижираме всичко това. Те също са притиснати откъм финанси и база, но се използва всеки милиметър от базата. Например, над физкултурния салон в едно от училищата имаше открита спортна площадка с модерна настилка, на която бяха разчертани и баскетболно, и футболно игрище. Залагат доста на проекти и контакти с други учебни заведения, на извънкласни дейности, така че децата да бъдат ангажирани в дейности не по задължение, а които им помагат да намерят себе си. Навсякъде в училищата има мултимедия, но тя се използва лимитирано време, не през целия час. Ние сме обременени с много документация и с голям обем знания, които трябва да се поднесат на учениците за кратко време. И методите на преподаване остават на заден план. Би следвало да е точно обратното, така че да включим децата с конкретни дейности в часа. И така да достигнем до тях.
- Кои от наблюдаваните добри практики ви впечатлиха?
- Тези, които презентираха колегите от Холандия, Словения, Англия и Финландия. Финландия е на първо място в три последователни изследвания на PISA. Ако другите държави сменят своите позиции с малко или повече напред или назад по отделните области, то Финландия е неизменен лидер. Коментирахме как се случва това и те обясниха, че се касае за дългосрочна работа във времето. Трябвали са им 15 години, за да изведат образованието на водещо място. От една страна е дадена пълна свобода и децентрализация на учебните заведения, а от друга е поставен акцент върху музиката и спорта, здравословното хранене, за да може децата да ходят спокойни и мотивирани на училище. В доста европейски страни е налице тенденция, че детето не бива да е натоварено с домашни, след като излезе от класната стая, освен ако не работи върху по-глобален проект, за който се иска помощ от родителите. Дори работата в екип се случва в училище и под напътствието на учителя.
- – Оптимист ли сте за българското образование?
- – Всички виждаме необходимостта светът да се промени и нашите деца изискват това. Отчитаме я, но никой не смята, че трябва да промени себе си. Ако започнем от това всеки да коригира своята работа и да се синхронизира с това, което очакват от него, ще постигнем общия резонанс в образователната система. За да бъде вдъхновяващ един учител, той трябва да бъде утвърден лидер.
