“Колеги, не се отчайвайте, че работните листове отиват за подпалки, вие правите всичко, което трябва”, обръща се към своя екип Ваня Лазарова – директор на ОУ „Хр. Смирненски” в Ново село
Обучение във време на пандемия – вече почти два месеца това е сред основните теми за коментар, която предизвика бурни полемики. Образователната система буквално се преобърна на 360 градуса. Чуха се различни становища, но всички се обединиха около мнението за героизма на учителите в извънредната ситуация.
Публикуваме обръщение на директора на ОУ „Хр. Смирненски” в Ново село Ваня Лазарова към учителите от нейния екип. В началото на извънредното положение тя тръгна с личния си автомобил, за да разнася работни листове на децата в ромската махала. Всички 100 ученици от училището са от уязвими групи. Към днешна дата половината от тях се обучават дистанционно, останалите – с работни листове, карти и видео уроци по БНТ. Работят с Майкрософт 365, имат групи във вайбър и месинджър, където учителите също изпращат материали. Създали са и група „Уча в Ново село”, където качват уроци и актуална информация от Регионалното управление на образованието и МОН.
Скъпи учители,
благодаря Ви за положения труд за осъществяването на частичното дистанционно обучение! Зная, че не е лесно да създаваш ежедневно работни листове – труд за Вас и подпалка за печка за друг! Много е хубаво да говориш за успешните практики, да се появяваш на екран и да казваш колко много са постигнали учителите, които имат всичко необходимо за едно качествено образование.
Аз искам да говоря за трудните неща, за това колко е тежко да работиш в частична дистанционна форма. И не защото моят екип от учители не иска, а защото липса отсрещна реакция. Няма ги отговорните родители, нашите нехаят за децата си. Не осъзнават, не съдействат. И както може да се очаква – каквито родителите – такива и децата.
Ако образованието се случва, то ролята е изцяло на учителите. Създадохме групи във вайбър, месинджър, скайп, частично осигурихме телефони и лаптопи, направихме група ,,Уча в Ново село‘‘. Накрая се оказа, че се обучаваме ние, учителите. Толкова много нови неща научихме, образовахме се още и още. А родители нехаят за собствените си деца, не ги вълнува нищо, не искат и не могат. Така и учениците – нямат устройства, нямат интернет, нямат желание за образователен успех.
Какво да направи българският учител, работещ с деца от уязвими групи…? Каквото и да прави, то е ,,от пусто в празно‘‘. И после към него се изсипват критики, че учениците не знаят, не могат, не са покрили минимума от знания. Оказваме се сред училищата „на фокус” с нисък резултат на изпити, ,,белязани‘’, следват проверки.
Има и родители, на които благодарим! От сърце! Те са тези, за които си мечтаем да са повече. Те са мислещи и разумни. Те помагат, съдействат.
Колеги, важното е да изпитвате радостта от това, което правите като учители и резултатите не трябва да Ви отчайват! Продължавайте да творите!
