Учителите днес са прегърбени от тежестта на цветята. Така сме ги затрупали, че има опасност да скрием душите им. А си мислим, че сме затрупали грижите им. И техните ученици може да не разберат:
- че учителите им трябва да вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето
- че ученикът не е съд,който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален
- че учителят трябва да отваря врати, а не да пробутва през тях учениците
Не затрупвайте с цветя душата на учителя. Подайте му цвете, че вдъхва сила на детето ви. Така е по-светло.
На този ден има надежда. Надежда за нашите деца.
Но този ден е и на страховете ни – кой ще се докосне до мечтите на децата и ще им даде ли криле, за да полетят. А дали те са готови да споделят мечтите си?
Затова очаквме от учителите да са по-смели от нас.
Само тогава ще има надежда!
