Въпросът за забрана на мобилните в клас е риторичен
Екатерина Виткова
Много е лекомислено да се обвързва желанието за затягане на дисциплината в училище с някакъв вид авторитарност. Ако някой си мисли, че положението с дисциплината в училище не е достатъчно сериозно, за да изисква спешни мерки, значи или няма нито един учител сред познатите си, или няма деца ученици, или децата му не споделят какво се случва в училище.
А положението с една дума е тежко. И проблемът с лошата дисциплина не е само в изпилените нерви на учителите, а в допълнителното снижаване на качеството на образованието. Защото там, където няма поне санитарен минимум на дисциплината, не може да протича никакъв учебен процес.
Съвсем отделен въпрос е какви са начините за преодоляване на проблема и дали въвеждането на оценка би било ефективно.
Преди 30-40 години имаше оценки на поведението, чиито най-ниски степени бяха „задоволително“ и „незадоволително“. Лепването на тези етикети предизвикваше тих ужас у подрастващите и техните родители, а притежателите им почти бяха отписани от обществото. Но истината е, че като цяло малко ученици стигаха до тях и имаха превантивна функция.
Дали сега ще впечатлят някого? Не е много сигурно. Пък и покрай оценките на дисциплината трябва да се решат доста други неща. Като това до какво ще водят те, какво ще зависи от тях и въобще каква ще е мотивацията да имаш положителна оценка за поведение?
Томас Гордън (1918-2022) е световноизвестен клиничен психолог, предлаган за Нобелова награда заради приноса му към училищното и семейното възпитание. Той е обучавал родители, учители и лидери в продължение на 50 години. Неговият метод Гордън за възпитание се основава на изграждането на ефективни взаимоотношения. Гордън е твърдо убеден, че използването на принудителна сила води до влошаването на тези отношения. Ето какво казва за дисциплината в училище, която е проблем за всеки учител и без която педагозите на практика не могат да изпълняват служебните си задължения:
Потискащите, основаващите се на власт методи обикновено предизвикват съпротива, бунт, отмъщение. Дори да успеят да причинят промяна в поведението на ученика, старото му поведение често се връща в мига, в който учителят излезе от стаята или се извърти към дъската. („Трениране на успешни учители “, ИК „Колибри“, 2013). Най-лошото обаче е, когато учители стигат до извода, че са виновни самите те, че „не стават за учители“. Всяка година голям брой учители напускат професията обезкуражени, обезверени и дълбоко убедени в своя личен провал, добавя още Гордън. Това без съмнение е така.
28-годишната Ани току-що е завършила филология и година и половина допълнителна педагогическа квалификация за учител по френски език. Назначават я в прогимназиалния етап на основно софийско училище. „Борбата“ й с дисциплината започва почти веднага. Ани има нещо като ментор сред по-възрастните учители, но изглежда, че и менторът си има достатъчно ядове и не й обръща нужното внимание. А след едно директно стриймване на часа й от телефона на ученик в клас младата учителка си позволява по-рязко поведение и временно отнемане на телефона. Резултатът? Освобождават я поради … недоволството на родителите. Толкова по въпроса с дисциплината.
В светлината на този пример и въпросът за забрана на мобилни телефони в клас е просто риторичен. И отговорът е „да“ на забраната. Първо, защото разсейва децата, които нонстоп се занимават с нещо друго, а не с работа в клас. Второ, защото вреди на дисциплината, а съответно на качеството на преподаването. Трето, защото в цялата мобилна истерия със сигурност е полезно учениците да се разделят с малките светещи екрани за известно време. Ако те са нужни за образователни цели, има интерактивни дъски, учебни таблети и други подходящи пособия извън личните телефони.
Ирина пък е на възраст преди пенсия, но работи като учител отскоро поради лично стечение на обстоятелствата. Преподава български език и литература на 7. клас и се мъчи всячески, но напълно безрезултатно да помогне на учениците си за предстоящото национално външно оценяване по предмета. Накрая напълно искрено ги пита: „Не се ли притеснявате за предстоящия изпит?!“. „Ооо, госпожо, ние ходим на уроци. Тук часовете изобщо не ни интересуват“, гласи наглият отговор.
Все пак има и надежда. Същата Ирина е истинската любимка на най-малките от 1. до 4. клас. Те не искат да се прибират вкъщи след занималня с нея. Децата толкова я слушат и обичат, че колегите й са изумени от нечувания й успех в т.ч. и с дисциплината. На въпроса как успява, отговаря: „Само с добро!“ Но изглежда и това не е панацея или поне невинаги и не за всички възрасти.
Според Томас Гордън ключът към успеха с дисциплината наистина се крие в изграждането на правилните взаимоотношения между учител и ученици. Работата е там, че това съвсем не е проста задача и всеки учител следва да бъде специално обучен как да се справя с дисциплината, за да може да работи ефективно. А обученията следва да се провеждат от психолози и психотерапевти с опит по темата. Това сигурно няма да е евтино, но поне тази година българското образование се радва на небивало висок процент от държавния бюджет – 4,8 % – нещо, което сигурно не се е случвало от десетилетия. Защото колкото и да увеличават заплатите на учителите, младите бързо ще избягат от зверилника, с който не могат да излязат наглава.
Добър пример по отношение на справянето с дисциплината е Китай според доклад на ОИСР, наблюдавал в продължение на десет години начина на организация на образованието там, за да проучи причините за високите резултати на децата от тази държава. Китай инвестира много време в подготовката и квалификацията на учителите си. А това води до традиционно високи резултати в международните изследвания на райони като Пекин, Шанхай, Дзянсу и Джъндзян – общо около 190 млн. души.
Специално създадена държавна програма работи за привличане на високо мотивирани студенти към учителската професия. Тези, които попаднат в нея след успешно положен изпит, се освобождават от такси и ползват 4-годишна държавна субсидия, след което имат гарантирано работно място. В замяна те се ангажират със задължително преподаване в продължение на 6 г. През първите 3 от тези 6 години младите учители имат допълнителна професионална подкрепа и продължаващо обучение. Средно годишно един китайски учител минава през 6 допълнителни дейности за продължаващо професионално развитие и работи по 45,3 ч. седмично, което е повече от средното за ОИСР (38,8 ч.)
Освен че работи доста часове, китайският учител е подложен и на друго голямо предизвикателство. Децата в 1 паралелка достигат и надминават 40 на брой! В този случай не е чудно, че дисциплината е поставена на пиедестал в китайското образование. Счита се, че тя е от ключово значение и защото при гарантирането й учителят разполага с повече ефективно време за преподаване. За целта се провеждат специални обучения, които помагат на най-уязвимите сред учителите –а именно жените и младите учители. Явно успяват, защото училищният тормоз в Китай се счита за рядкост.
В заключение само въвеждането на оценка за дисциплина в българските училища едва ли ще е достатъчно, ако не е придружено от други подпомагащи мерки в т.ч. подходящо и качествено обучение на учителите, изработване на материали, наръчници и задължително от ефективно менторство за млади учители. И, разбира се, забрана на мобилните в клас.
