500 ученици от България, Испания, Украйна и Кипър се включиха в конкурса „Вазовата България”, казва директорът на къщата музей на писателя в Сопот – Стефан Филчев
В Радиното училище се открива обновена експозиция по повод 166 години от рождението на Патриарха на българската литература
Тази вечер в Радиното училище, описано в романа „Под игото“, се открива обновената експозиция „Старият Сопот“ с творби на художничката Бинка Вазова, която е племенница на Патриарха на българската литература. Картините са рисувани през 30-те години на ХХ в. В празничната програма до края на седмицата са включени още Сопотска седянка, концерти, театрални постановки и представяне на книги. Ще бъде обявен и тазгодишният носител на националната литературна награда на името на Иван Вазов. Кулминацията на тържествата е на 9 юли, рождената дата на автора на „Епопея на забравените”. За проявите разказва директорът на къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот – Стефан Филчев.
-С картините на Бинка Вазова публиката ще се върне почти столетие назад, за да си спомни как е изглеждал Сопот в миналото.
-Имахме една мечта да отдадем дължимото на Бинка Вазова, която е дъщеря на най-малкия брат на писателя – Борис Вазов. Самата Бинка страшно много е обичала Сопот. Нейният съпруг е работил като инженер във фабрика в града през 30-те години. Така че тя е имала време да обикаля уличките, да се среща с хората и да рисува. Правила е и много природни пейзажи. До този момент бяхме изложили 16 нейни картини, които показват един различен Сопот. Сега, когато обновихме експозицията и създадохме ново художествено пространство, излагаме още 54 картини.
-Картините собственост на музея ли са?
-Да, те са дарени от нея и са част от фонда. Във вторник децата от СОУ „Иван Вазов” ще представят пък своите рисунки на тема: „Син съм на земя прекрасна”. На 6 юли откриваме уникално за Южна България ретро кафе с ретро фото. Разполагаме с уникален гардероб. Представяме градския бит и порядките на региона. Навремето в Сопот действително е имало такова кафе, казвало се е „Централ”. Освен, че ще предлагаме кафе на пясък, бягаме от шаблона на другите възрожденски градове, като разчитаме на една стилна мебелировка. Посетителите не само ще пият кафе и ще опитат бяло сладко, но могат да си направят ретро снимка. На 6 юли в библиотеката ще бъде представена третата поетична книга на Иван Нечев – главен архитект на община Сопот. На 7 юли е творческата среща на читалища, които носят името на Вазов. Четири събития са с дата 8 юли. Започваме с детско утро, след което очакваме вицепрезидента Маргарита Попова, която пое патронажа на второто издание на ученическия конкурс „Вазовата България”. Над 500 участници от 50 училища на България, Испания, Украйна и Кипър изпратиха свои творби и отличените ще получат награди. В салона на читалището Разградският театър ще представи своята версия на „Чичовци”. Вечерта от 20.30 часа е премиерата на „Кметърски истории”, която е в рамките на националното турне на бившия кмет на Каварна Цонко Цонев.
-На 9 юли ще бъде връчена националната литературна награда на името на Иван Вазов.
-Кулминацията на тържествата са именно на рождената дата на Вазов. Сутринта в църквата „Петър и Павел” ще бъде отслужена литургия. Местните занаятчии откриват изложба на свои произведения в етнографския център. Предвидена е среща с един от потомците на Вазов – Григорий Вазов. Ще стане ясен и носителят на Вазовата националната награда на литература. Тази година имаме само една номинирация и тя е за Иван Гранитски. Така че той я печели.
-Какви ли коментари не се чуха за Вазов по повод новото съдържание на учебниците и учебните програми. Кои произведения да отпаднат или да бъдат добавени? Без какво не можем според вас?
-Конкурсът, който провеждаме – „Вазовата България”, дава отговор. Става дума за онези загубени ценности и идеали, които хората от онази епоха са имали. Вазов е обичал безкрайно много родината във всичките й аспекти. Какво да остане и да отпадне в програмите? Няма как да влязат целият Вазов, целият Алеко, но не бива онези, произведения, които формират идентичността и самосъзнанието, които са много български, да отпадат с лека ръка. За сметка на редица чуждестранни автори. Нищо против който и да е руски, английски, френски, испански класик, но нека запознанството с чуждите творци да е по-бегло и да акцентираме върху нашите. Нима Франция, Унгария, Полша изучават нашите творци? Искаме да градим универсални личности, които познават цялата европейска история и цивилизация – няма как да стане без да познават собствената си. И по-късно можеш да прочетеш Балзак, Юго. Аз съм преподавател по литература. Стига се до там, че децата се отвращават от литературата, защото сме ги измъчили с дисекция на цялата западноевропейска литература. Как искаме после да прочетат „Тютюн” или „Железният светилник”.
