На училище в неделя вместо във фейса

Как се пише поезия и кои са шестте мислещи шапки учат в Модерна академия „Синдикат”

 

Тук оценки няма. Отсъствия също не се пишат, но няма и отсъстващи. Всички идват по желание, а не защото трябва.

Намерих приятели, с които говорим на един език. Спокойно е, не е като в училище, защото всички се стараят да получат максималното, без да пречат на другите, казва Виктория Ценева от Художествената гимназия.  16-годишното момиче е в групата  по визуални изкуства на модерна академия „Синдикат”.  Денят е събота, 12 часа и, вместо да се излежават или да чатят в нета, десетината момчета и момичета са заели позиции в клуб „Петното”.  Докато пият кафето или чая изкуствоведът Галина Лардева говори за Пол Сезан и възникването на кубизма. Фактите са онагледени с мултимедийна презентация, а младите хора свободно и с охота задават въпроси.

С три нови програми стартира четвъртата си учебна година модерна академия „Синдикат”, която е съвместен проект на община Пловдив и „Сдружени пловдивски творци”. Идеята е младите хора да получат различно образование и да надградят  наученото в клас, да намерят отговор на въпроси, за които училището или родителите мълчат.

Амбицираните да разширят мирогледа и общата си култура ученици между 8 и 12 клас са  разпределени в  осем програми с теми от съвременното изкуство, модерни методи на мислене, идеи и комуникации.  Преподавателите са хора с утвърден опит. Обученията са интерактивни, с много игри, тренинги и уъркшопове.  Графичният дизайн се води от преподавателите от Нов български университет и АМТИИ Софроний Върбев и Йоханес Артинян, лектор на „Екранни изкуства” е шефът на обществена телевизия “Тракия” Евгений Тодоров, а начело на часовете по творческо писане са Антон Баев и Александър Секулов.

„За да пишеш, не се изисква просто талант, това си е занаят. Учим се как да изграждаме текст, какво е метафора, поставят ни задачи да развиваме ситуация, за да развихрим въображението си, коментираме и четем. Това няма как да се научи в часовете по литература. Когато започвам да пиша, всичко изглежда лесно, но сега вече виждам колко недостатъци имам”, споделя Радосвета Безева от Хуманитарната гимназия. Зрелостничката се готви за матури, но не пропуска часовете в академията, тъй като възнамерява да кандидатства журналистика в Софийския университет.  12-класничката така е разпределила времето си, че се е записала в още една програма –  „Модерни методи на мислене”.

Две програми е записала и Памела Бончева от Художествената гимназия, която посещава часовете по екранни изкуства, за да обогати познанията си за киното и телевизията, както и по визуални изкуства, тъй като учи в специалност „Графика”.

„Нашите занимания са пряко свързани с живота,  ориентирани са практически, дават им умения за взимане на решение, за общуване и за работа в екип. Ние лекции почти не изнасяме,  а говорим и практикуваме. Децата споселят, че именно това им липсва в клас”, обяснява интереса на младите хора Лиляна Русковска. За четвърта поредна година в нейната програма има най-много ученици, които се учат да взимат групово решения, да уважават гледната точка на другия, вземане на нетрадиционни решения.

„Днес ще сиговорим за въпросите. Никой не ви учи как да задавате въпроси, а това е много важно в общуването. Обичайно в училище се страхувате за питате, за да не ви апострофират, да не ви помислят за глупави или да поставите в неудобно положение този, когото питате, за да не ви помислят за невъзпитано любопитни”, започва неделното си занимание, на което гостува „Уча в Пловдив” Лили Русковска. След което младежите получават задача да съставят правилните въпроси в различен тип ситуации.  Следват техниките за мислене и взимане на решения на Едуард де Боно.

Техники на разговор, умения за водене на спорове, умения да се стига до консенсус са акцентите в часовете по мислене, в които никой не отсъства, а напротив – дебатира с такт и хъс.  На предпоследното занимание Русковска поставила за дискусия супер актуалния казус къде да учим – тук или в чужбина. Отговорите били разделени наполовина. Младежите масово искали да останат тук, единствено невъзможността да се реализират в това, за което мечтаят, ги принуждавала да избират висши училища зад граница.