Програмата включва повече от 100 индивидуални събития за различни възрасти и типове публика
От синтетична кожа и съставките на козметичните продукти до търсенето на алтернативни форми на живот и трупане на знания за вирусите, каква е ролята на изкуствения интелект в медицината и какво знаем за психичното здраве. Какви са постиженията българските учени на Антарктида, защо е важно да разчитаме фосилите и какви са скъпоценните камъни на България. Какви са идеите на натуралистите на ХIХв.? А заплахите пред родната природа? Тези и още много други въпроси са теми в програмата на второто издание на Пловдивския фестивал на науката, който ще се проведе от 28 ноември до 1 декември в сградата на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология. Той се организира от Фондация „Красива наука“ в партньорство на МОН и Община Пловдив, както и с редица академични, изследователски, образователни, международни и медийни партньори, сред които и “Уча в Пловдив”.
Програмата включва повече от 100 индивидуални събития за различни възрасти и типове публика – деца, ученици с учители, семейна публика и дори стриктно 18+. Разделена е на училищна и основна програма. Всички събития са безплатни, но предварителната резервация гарантира вход, тъй като местата са ограничени. Посетителите ще могат да слушат, обсъждат, изпробват, дебатират, научат, четат и видят наука от Пловдив, България и света.
До момента повече от 1000 пловдивски ученици от 1 до 12 клас са регистрирани от своите учители за училищната програма на 28-29 ноември.
Програмата за училища и формулярът за заявяване на места: https://tinyurl.com/3s8atwpu.
В основната програма (вечерните часове на 28-29 ноември, и през целия ден на 30 ноември и 1 декември) публиката ще има среща с някои от най-изтъкнатите български учени със световно признание, както и по-младите им колеги. Сред тях са биотехнологът от Пловдив проф. д-р Милен Георгиев, най-награждаваният с Награда „Питагор“ на МОН български учен, и палеонтологът проф. Майкъл Санди, които работят в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология; микробиологът и вирусолог проф. Радостина Александрова от БАН; доаейнът на българските изследвания в Антарктика, геологът проф. Христо Пимпирев, химиците проф. Милен Богданов, доц. Лъчезар Христов и Наско Стаменов, психоаналитикът проф. Моника Богданова, молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, геоложката Теодора Билярска, физикът от Пловдивския университет д-р Стефан Николов; пловдивчанките д-р Христина Тасева (ветеринарна медицина) и д-р Теди Къртева (дентална медицина), зоологът от Русе Венцеслав Петков, астрономът Никола Каравасилев, ръководител на Олимпийския отбор по астрономия и астрофизика; уредникът на Регионалния природонаучен музей – Пловдив д-р Светлозара Казанджиева. Специалният фокус върху учени от Пловдив цели да представи на публиката върху какво работят изследователите в града. Екипи от Техническия университет, Института по овощарство, Аграрния университет, Медицински университет ще представят теми и в училищната програма.
Основната програма и пропуски: https://tinyurl.com/bdej69nf.
Всички събития се провеждат в сградата на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология. По време на фестивала обичайните пространства се преименуват с научни термини – Зала Космос с А1 и Зала Лаборатория с Аурубис ще са място за презентации, научни шоу и дискусии, а Зала Енергия и Зала ДНК ще приютява практическите работилници.
Освен събитията в зали, във фоайето, където е Зона Откривател, посетителите ще видят три разнообразни изложби, посветени на 70-годишнината на ЦЕРН, на научни илюстрации и на животински видове в риск от изчезване заради човешката мода. Щандовете на учени, иноватори и технолози привличат винаги с вълнуващите демонстрации и експерименти, с игрите и непосредствения контакт с наука. Посетителите ще могат да видят антитреморна ръкавица, върху която работят изобретатели от Пловдив; да поиграят с роботи и да се научат да ги програмират. Фестивалната книжарница на Жанет-45 ще продава книги за наука за всички възрасти.
Зона Откривател в Пловдив: https://tinyurl.com/bd6t44t6.
Тъй като на 1 декември светът чества Международния ден на Антарктика, фестивалът поглежда към най-отдалечената лабораторна база на България на Ледения континент, където работят и пловдивски учени, през няколко различни гледни точки. В училищната програма е включено представяне на професиите, които могат да отведат младите хора до Антарктида („Кой работи на Антарктида“). През всички дни на фестивала публиката в Зала Космос с А1 и Лаборатория с Аурубис ще бъдат подканени да влизат в залата с различни звуци, записани от музикантката и музикален редактор в БНР Марина Великова по време на престоя й на българската антарктическа база и научноизследователски кораб; а в самия ден проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова ще представят за първи път в Пловдив своята най-нова книга „Антарктическият стопаджия“, която ще може да се купи на български или английски с автограф. https://tinyurl.com/yzunf8hn.
Лаборатория за слава FameLab се връща в България
През 2025 г. Фондация „Красива наука“ връща България в най-големия и най-известен международен конкурс за комуникация на науката Лаборатория за слава FameLab. За да стартира кампанията за 16-ото издание на конкурса в България, в рамките на Пловдивския фестивал на науката ще се излъчи на живо пред публика в залата Международният финал на FameLab за 2024 г. с участието на учени от 10 страни по света. В залата ще присъства и един от членовете на международното жури – Любов Костова. Финалът ще може да бъде гледан онлайн, но всеки, който иска да сподели на живо изживяването, може да вземе своя пропуск: https://tinyurl.com/4ssmh3eu.
Конкурсът Лаборатория за слава FameLab със своите 15 издания в България до 2021 год., създаде мрежа от учени от цялата страна, в това число и в Пловдив, подготвени за среща с ненаучна публика на различна възраст и интереси, както и за изяви в медиите. Мнозина от участващите в Пловдивския фестивал на науката презентатори и водещи работилници, добре познати лица от телевизионни предавания, работещите в научни детски центрове, учители по СТЕМ дисциплини, са финалисти от конкурса през годините. Те са част от глобална мрежа от учени-комуникатори от над 35 държави по света. Конкурси FameLab са провеждани в НАСА и ЦЕРН, тъй като ръководителите на тези най-големи международни научни инфраструктури осъзнават важността на комуникативните умения на учените за познатостта на техните постижения сред обществото. Ето защо през м. февруари 2025 год., за първи път в света Фондация „Красива наука“ ще проведе един от кръговете на конкурса на българската антарктическа база на о-в Ливингстън и ще го излъчва на живо.
В програмата за деца са включени множество работилници и забавни научни шоу. Освен това, могат да гледат научно-популярни филми на National Geographic и българските игрални филми за приключенията на младия изследовател Тони в „Случая Кюри“ и „Случая Тесла“.
Зрителите ще могат да видят биографични филми за две видни личности в науката. Документалният филм за проф. Минко Балкански от сценариста, редактор и тв продуцентка от БНТ Владина Цекова разказва за пътя на този изключителен български учен и вдъхновител. Игралният полско-френски филм, определян като един от най-добрите биографични филми за Мария Склодовска-Кюри, разказва не само за научната й работа, но представя и личния й живот, в т.ч. трудните взаимоотношения с Пол Ланжевен.
