Дроздстой Стоянов: Щом реагираш, обвинен си за невменяем
Университетското издателство в Оксфорд издаде уникална монография под заглавие „Алтернативни перспективи на психиатричната валидност” под редакцията на най-младия професор у нас – Дроздстой Стоянов. За първи път в историята на българската медицинска наука наш учен е едновременно редактор и автор в това престижно издателство. Като съавтори на 33-годишния професор по психиатрия от Медицинския университет в Пловдив са авторитетни имена като проф. Робърт Клонинджър от Вашингтонския университет, признат за най-цитирания жив психиатър.В монографията участват още президентът на Световната психиатрична асоциация до 2008 г. – проф. Хуан Месим от Университета на Кеймбридж.
Стоянов има издадени 150 монографии и три учебника за студенти, на които преподава психиатрия и медицинска психология. На 14 години представя първия си научен доклад, на 16 е приет да следва, а на 21 вече е завършил с отличие медицина в столичния Медицински университет. Веднага е зачислен като докторант в Медицинската академия в Пловдив, а от 2011 г. е доцент в Катедрата по психиатрия.
Интервю на Деляна ЛУКОВА
- Проф. Стоянов, редактирате монография, в която участват едни от най-големите имена на модерната психиатрична школа в света. Автор сте и на една от главите, което е невероятно признание.
- Да. Ще си позволя да цитирам един от коментарите за монографията на проф. Майкъл Фърс от Колумбийския университет: „Тази книга е особено ценене и е уникален принос към полето на тези изследвания”. И други български автори имат публикации, но те са емигранти от много отдавна. Аз съм първият учен, допуснат да бъде автор и редактор едновременно. Казано на разбираем език моята разработка е свързана с това как решаваме, че един човек е здрав или болен от гл.т. на психиатрията.
- На публичната си лекция в Медицинския университет поставихте под съмнение статуквото на науката психиатрия.
- Опитваме се да реанимираме психиатрията. Ако не успеем да го направим, занаятът ни ще бъде откраднат от невролози и психолози, които са добре установени млади науки. За да бъде научна една дисциплина, тя трябвада притежава закони и да формира закономерности, да има универсални методи и споделен обяснителен механизъм защо и как настъпват наблюдаваните явления. В психиатрията тези три предпоставки липсват. Има различни школи и възгледи, които са толкова противоречиви, че ако човек се опита да ги обедини, се получава манджа с грозде. Онова, което безпокои научната и професионална гилдия е фактът, че човек, който тук можем да сметнем за душевно болен, би бил определен за душевно здрав в САЩ. И обратното.
- Откъде идва разминаването?
- – От липсата на унифицирани стандарти и критерии за класификация, за валидни маркери за поставяне на диагноза. Има тенденции в научната мисъл, които настояват, че психиатрията е историческа, социална и културна измислица, създадена с цел да се създава репресия върху хората и тя ще бъде елиминираната от полето на познанието. По същия начин, по който е изникнала от нищото, за разлика от психологията и други добре конституирани науки. Аз вярвам, че тя може да бъде медицинска дисциплина. Работим по няколко проекта, свързани с транслиране на данни от молекулярната биология и неврофизиологияата по посока на клиничната психиатрия и обратно. Надявам се в близко бъдеще да реализирам прогрес.
Ако трябва да поставите диагноза на днешния ден в България каква ще бъде тя?
Нормалността е културово зависима. В тази действителност, в която живеем, онова, което се случва, е ужасно нормално. В момента, в който се опитате да ситуирате тези крадливи и грабливи политици, които злоупотребяват с общественото доверие и хората не реагират своевременно към тяхната безотговорност, това ще е ужасно ненормално. Липсва воля за радикално ново поведение. Но ако вие го гледате през друга призма, през друг исторически контекст, какъвто е този в Западна Европа или Швейцария, би било съвсем различно. У нас в момента, в който се опиташ да реагираш, си обявен за невменяем
