Победителите от регионалния етап на организирания от МОН конкурс “Бог е любов” ще бъдат наградени на 3 юни. Децата в отделните категории ще получат грамотите си в Регионалния инспекторат по образованието. В конкурса участват ученици в 1 до 12 клас, които представят стихотворение, разказ или есе, рисунка и приложно изкуство. Заелите първо място в отделните възрастови групи ще участват в националния етап. Национална комисия ще разгледа и оцени работите, а призьорите ще получат отличията си на тържествена церемония през юни.
Публикуваме част от наградените на регионалния етап:
Когато открия любов
I място жанр“Стихотворение“
Щом открия аз любов
Животът ми е като нов,
Сякаш почва отначало,
всичко става чисто бяло!
Сякаш вече не вървя,
а започвам да летя!
Искам времето да спре,
някак да се побере
в мойте мънички ръце.
И със ангелски криле
литва моето сърце
като облаче в небето,
като капчица в морето.
И така съм най-красива,
най-добра и най-щастлива.
А сърцето ми голямо
иска да раздава само
радост, обич, топлина
по безкрайната земя!
Александра Божидарова Бойкова, IIа клас, ОУ „ Райна Княгиня“, гр. Пловдив
Моите размисли за любовта
II място жанр“Стихотворение“
Звездиците сега огряват
даже тъмното, нощта,
а пък любовта е свят
на красотата, радостта.
Знам това не е шега
нито някаква игра!
Любовта крила ни дава,
с доброта сърцето ни изпълва,
но дали завинаги остава
без тъга и без омраза?!
Сигурно не е така,
но ни дава лекота
да подаваме ръка
когато някой е в беда!
Вероника Георгиева Георгиева, IIа клас, ОУ „ Райна Княгиня“, гр. Пловдив
Бедствието
III място жанр„ Разказ“
Това било много,много отдавна. В един спокоен, пролетен ден хората си живеели щастливо. Но изведнъж се чул един силен трус и ужасен шум. Всичко станало от лошо по-лошо. По въздуха се носел силен, задушаващ мирис на огън и в далечината се виждал жълто-оранжев пламък, който за хората изглеждал изненадващ и ги плашел.Всички мислели , че ще умрат, но все пак чакали своя спасител.
И той дошъл. Искал да помогне на хората, да им подари добро и вяра.С него дошла и надеждата.Тя спряла страха, излекувала раните им, отворила очите им за хубавите неща около тях. Отвсякъде идвали още и още хора да видят и да усетят щастието и радостта.Всички били доволни . Оттогава хората живеят спокойно и с вяра в този спасител, който променил живота им. Затова и до сега всички палят свещ и се молят за него и за себе си, за здраве, за обич, за щастие. Това бил Исус Христос.
Красимира Борисова Георгиева, IIа клас, ОУ „ Райна Княгиня“, гр. Пловдив
Усмивката на детето
I място жанр“Разказ“
Имало едно време едно малко момче. То живеело на улицата. Нямало нито баща и майка, нито брат и сестра. Покривът му било небето, а лампите му били звездите.
То било много тъжно.Никого не обичало и него никой не го обичал. Толкова много болка и обида имало в неговото сърце, че то никога не се усмихвало.
Една сутрин отнякъде се появило едно кученце. Облизало го по бузата и се сгушило до момченцето. Оттук нататък кученцето не се отделяло от момчето. Детето и кучето спяли на тротоара до къщата на един богат възрастен човек. Той не им обръщал внимание, когато излизал навън.
Една вечер,докато спели, двамата приятели чули силен шум от къщата. Някакви непознати хора влезли в къщата но богаташа, а него го нямало там. Момчето разбрало, че това са крадци. Те излезли оттам с много пари и хукнали да бягат.
Когато старецът се прибрал, той забелязал детето и попитал какво е станало. То му разказало всичко. Докато обяснявало обаче, забелязало, че кучето го няма. Животното било тръгнало след крадците. След малко го видели да се връща. Носело в устата си чувал. Оказало се ,че там са парите на богатия старец.Той се зарадвал на тях ,но повече се зарадвал на малките си спасители. Предложил им да живеят при него, защото и той бил самотен.За пръв път и той усетил любов в сърцето си.
Те приели. Момчето за първи път в живота си се усмихнало, защото вече имало дом и близки хора. А богатият човек разбрал, че най-голямото му богатство са тези двама малки приятели, за които щял да се грижи. В този дом вече имало любов, радост и усмивки.
Александър Асенов Чотров, IIа клас, ОУ „ Райна Княгиня“, гр. Пловдив
