Преди началото на пленера ученици от СУ „Христо Смирненски“ засадиха три кипариса в двора
Повече от 30 деца претвориха с молив и бои къщата, в която е роден големият български художник Златю Бояджиев. Някогашният дом на автора на „Село Брезово“ и „Две сватби“ се превърна в пространство за детски пленер днес, когато отбелязваме 119-годишнината от рождението му. Ученици от начален и прогимназиален етап от СУ „Христо Смирненски“ рисуваха родната къща на художника, която днес се стопанисва от „Садина Плант“.
Началото на честванията бе дадено с поднасяне на венец пред монумента на майстора на четката в центъра на града. Указателна табела на влизане в Брезово вече ще ориентира гостите и туристите, които искат да посетят родната му къща. Тя бе поставена от общината по повод годишнината и официално открита днес.
„Компания „Садина Плант“ е тази, която реши да реставрира къщата, вече е превърната в музей. Включиха се много хора и направиха дарение, за да бъде обзаведена автентично. Затова можем да кажем, че днес е нейното духовно раждане. Разчитаме на вас, за да развиваме това място и да го направим привлекателно за повече хора“, обърна се към присъстващите управителят на компанията Николай Гачев.
Преди откриването на пленера той удостои с грамоти дарителите. Пенка Калапанкова дарила 80-годишни черги, тъкани на дървен стан с характерни за региона мотиви, както и брезовска носия в червено и бяло. Кръстина Мръвкова донесла рагозки, керамични съдове и ракла, която е семейна реликва и е на един век. Митко Чоновски предоставил ямурлук, който виси в източната стая на къщата, където е запазен автентичен долап, а новите собственици добавят легло и два сандъка. Западната стая, която гледа към улицата, има миндер от времето на художника, впоследствие са сложени паралия и трикраки столчета. Пердетата за стаите ушила Мария Попова.
Идеята е догодина, когато се чества кръгла годишнина, да бъдат отворен и първият етаж, където ще бъдат използвани и новите тенхологии.
Докато разглежда къщата, Надялка Цветкова се просълзява и се връща назад във времето, когато работела като магазинерка в някогашните Централни хали в Пловдив. През 70-те години сред редовните й клиенти бил самият Златю, когото помни като изключително учтив и вежлив човек. „Беше след инсулта, движеше се бавно, а аз още първия път не пропуснах да му кажа, че съм снаха в Брезово“, спомня си Недялка.
Третокласниците Елинор, Веско и Ваня посадиха кипариси в двора, след което заеха места зад стативите.
